— Този лорд Хю и хората му душат навсякъде и задават въпроси, милейди — оплака се Тили, когато Гуинивър влезе в спалнята си.
— Нали ти казах, че са дошли затова. — Гуинивър отля малко ечемичена каша от купата в плоска чиния. — Ти просто трябва да им кажеш истината, Тили. — Тя потопи в чинията тънка кърпичка, после покри с нея страните си. Кашичката беше хладна, освежителна и опъваше кожата.
— Добре — промърмори Тили и се наведе още по-ниско над работата си.
— Има ли нещо? — попита Гуинивър, която потупваше с кърпата кожата под очите си, и се обърна към камериерката си. Днес Тили не излъчваше обичайното спокойствие.
Вярната й прислужница поклати глава и промърмори:
— Не знам какво ще правим с тази Пипа…
— Ах, Пипа! — Гуинивър кимна с разбиране. — Превърза ли ръката й?
— Направих компрес с живовляк и го стегнах здраво. Ако знам, че ще има някаква полза, готова съм да изгоря раната й, за да я науча, че трябва да стои далече от кучетата.
— Не вярвам, че би прибягнала до подобна мярка — отговори с усмивка Гуинивър, остави кърпата в чинията, застана пред огледалото и огледа лицето си. Остана с впечатление, че под очите й има торбички, а кожата й е загубила свежестта си. При тези обстоятелства не е чудно, че изглеждам зле, каза си тя.
Изправи се и несъзнателно въздъхна. Имаше само един начин да спаси себе си и момичетата, но той беше толкова отчаян, че можеше да го остави само като последна възможност.
Часовникът на параклиса удари за обяд и Гуинивър се запъти към вратата.
— След обяда имам работа с магистър Хауърд, затова ти ще се погрижиш за Пипа. Накарай я да се упражнява в бродерия. Не й позволявай да лудува, защото ръката й може да се възпали.
— О, ако я накарам да седи мирно, тя ще побеснее — възрази Тили.
— Ти знаеш как да я убедиш — Гуинивър излезе усмихната, но щом вратата се затвори зад гърба й, лицето й отново помрачил. Тили изглеждаше напълно променена и причината не беше само в тревогата й за Пипа, защото тя беше свикнала да не приема твърде трагично дребните произшествия с децата. Дали унинието й имаше нещо общо с Хю и разследването му? Естествено слугите й бяха обезпокоени от нахълтването на непознатите и неоспоримо заплашителното им присъствие. Разследването, което провеждаше лорд Хю, не можеше да не предизвика страх и ужас. В мислите си все още при тревогите си, Гуинивър се усмихна принудено, когато завари Хю и Робин в залата. Робин се поклони със съвършена учтивост, а Хю отстъпи настрана, за да я пропусне да влезе първа в малката трапезария.
— Кърпата, която си подарил на Пен за рождения ден, е наистина чудесна, Робин — похвали го Гуинивър. — Цветовете са толкова ярки.
Робин се изчерви.
— Надявам се да й хареса, мадам.
— Преди няколко минути я видях и тя беше с твоята кърпичка.
Гуинивър отвори вратата към малката семейна трапезария в задния край на голямата зала. Помещението беше овално, с махагонова ламперия и голям еркерен прозорец към градината. Хю вдигна глава към великолепния касетиран таван, чиито отделни полета бяха изрисувани с цветя в наситени, блестящи цветове. Стивън Малори може да е бил чудовище, но явно е бил любител на изкуството — ако украсата не изразяваше вкуса на вдовицата му, което беше по-вероятно.
Той погледна в тесния й, прав гръб, докато тя вървеше пред него с развени кадифени поли. За първи път забеляза прекрасната й шия и изведнъж я видя върху дръвника на палача от Тауър Хил… Видя го да вдига секирата си… Пот изби на челото му и той затвори очи, за да прогони ужасното видение.
Пен и Пипа вече чакаха край столовете си до масата. С тях бяха магистърът, домашният свещеник мастър Грайс и мастър Кроудър, който винаги се хранеше със семейството.
Пен не погледна Робин, но бузките й се обагриха в лека руменина. Тя хвърли страхлив поглед към майка си, склонна да й се довери, но не пред другите. Гуинивър я дари с окуражително кимване, след което позата на Пен стана много по-непринудена.
Пипа размаха превързаната си ръка и оповести важно-важно:
— Я виж какво ми се случи, момче Робин! Едно куче искаше да ме ухапе и татко ти ме заля с вода.
— Имах основателна причина да го сторя — отбеляза сухо Хю. — И явно не ти е навредило. Боли ли те ръката?
Смръщила чело, Пипа прегледа въпросната част от тялото си, сякаш не знаеше отговора.