Уилбър Смит
Целувката на гепарда
(Хектор Крос - 1)
На МОХИНИСО,
Кралицата на сърцето ми,
без чиято любов и подкрепа
тази книга може би никога нямаше да бъде написана
Отче всемогъщи, спасителю вечен, що повеляваш на океана безбрежен, що с десница държиш неспокойни вълни и заповядваш на всяка стихия да спи, чуй нашия плач, плача на сърцето за всички в опасност насред морето! [1]
* * *
Хамсинът[2] духаше вече пети ден. Прашните облаци се носеха към тях от мрачните простори на пустинята. Хектор Крос носеше увита около врата куфия на ивици и пустинни очила. Късата черна брада пазеше по-голямата част от лицето му, но незащитените места бяха изжулени от острите песъчинки. Въпреки рева на вятъра долови бумтенето на приближаващия хеликоптер. Не беше нужно да се оглежда, за да усети, че никой от останалите още не го е чул. Щеше да се огорчи ужасно, ако някой го бе изпреварил. Макар да беше с десет години по-възрастен от повечето, като техен водач просто трябваше да бъде най-бдителен и най-бърз. Секунда по-късно Утман Уадах леко се размърда и го стрелна с поглед. Кимането на Хектор бе едва забележимо. Утман беше един от най-доверените му хора. Бяха приятели от много години, от времето, когато Утман бе измъкнал Хектор от горящата кола на една багдадска улица. Все пак Хектор се беше отнасял с подозрение към мюсюлманина сунит, но с времето Утман успя да докаже, че е човек на място. Беше незаменим. Наред с другите си качества бе обучил Хектор до такава степен, че арабският му беше почти перфектен. Само опитен специалист можеше да познае, че не му е майчин език.
Поради някаква игра на слънчевата светлина високо горе, чудовищно разкривената сянка на хеликоптера потъмни краищата на облаците като в магическо светлинно шоу, но когато слезе под тях, огромният руски МИ-26, боядисан в аленото и бялото на „Банок Ойл“, изглеждаше незначителен на фона на пясъчната буря. Успяха да го различат ясно едва когато се озова на сто метра над площадката за кацане. Поради важността на единствения пътник Хектор се беше обадил на пилота още преди да излети от Сиди ел Рациг, седалището на компанията на крайбрежието, където свършваха тръбите, и му бе наредил да не лети при тези условия. Жената беше отменила заповедта му, а Хектор не беше свикнал да му се противоречи.
Макар още да не се бяха срещали, отношенията между Хектор и нея бяха доста деликатни. Стриктно казано, той не беше неин служител. Хектор бе единствен собственик на „Кросбоу Секюрити Лимитид“. Фирмата обаче бе сключила договор с „Банок Ойл“ за охрана на съоръженията и личния състав на петролната компания. Лично старият Хенри Банок бе избрал Хектор от многобройните конкуренти, жадни да му предложат услугите си.
Хеликоптерът кацна плавно на площадката и докато вратата се плъзгаше настрани, Хектор тръгна напред да посрещне жената. Тя се появи на изхода и спря, за да се огледа. Хектор я оприличи на леопард, дебнещ жертвата си от висок клон миг преди да скочи върху нея. Макар да си мислеше, че я познава достатъчно добре от разговорите си с нея, на живо тя се оказа надарена със сила и грациозност, за които се оказа неподготвен. В хода на проучването си беше видял стотици нейни фотографии, бе изчел купища доклади и бе изгледал часове видеозаписи. Най-ранните й снимки бяха от централния корт в Уимбълдън, когато изгуби тежкия четвъртфинал срещу Навратилова, или от три години по-късно, когато получаваше индивидуалната купа за жени на „Аустрелиън Оупън“ в Сидни. На следващата година тя се омъжи за Хенри Банок, шеф на „Банок Ойл“, екстравагантен милиардер, който бе с трийсет и една години по-възрастен от нея. Следваха снимки, на които тя и съпругът й бъбреха и се смееха с различни държавни глави, филмови звезди или други представители на шоубизнеса, стреляха по фазани в Сандрингам като гости на Нейно Величество и принц Филип или се наслаждаваха на ваканция на Карибите с яхтата си „Влюбеният делфин“. Имаше записи, на които тя седеше до съпруга си на подиума на годишното общо събрание на компанията; други, на които разговаряше отракано с Лари Кинг в телевизионното му предаване. Много по-късно носеше траур и държеше ръката на красивата си малка дъщеря, докато гледаха полагането на саркофага на Хенри Банок в мавзолея в ранчото му в планината Колорадо.
После медиите по цял свят злорадо описваха битката й с акционерите, с банките и особено със злъчния й и злобен заварен син. Когато най-сетне успя да се пребори и да изтръгне наследството на Хенри от алчните лапи на заварения си син и да заеме мястото на съпруга си начело на борда на „Банок Ойл“, цените на компанията се сгромолясаха главоломно. Инвеститорите се изпариха, банковите заеми секнаха. Никой не искаше да заложи на някаква тенисистка и светска знаменитост, превърнала се в петролна баронеса. Те обаче не бяха взели предвид вродения й делови нюх и годините под наставничеството на Хенри Банок, които струваха повече от сто дипломи по бизнес администрация. Подобно на тълпите в някой римски цирк, хулителите и критиците й зачакаха с мрачен трепет да бъде погълната от лъвовете. Но дочакаха само разочарованието, което тя им донесе със „Зара 8“.
1
Началните стихове на химн по текст на Уилям Уайтинг и музика на Джон Дайкс, създаден през 1860 г. в Англия. Днес най-често се свързва с Британската кралска флота и Военноморските сили на САЩ. — Б. ред.