Зашлеви я през лицето и главата й отлетя настрани. Тя го погледна смаяно и със страхопочитание, очите й се напълниха със сълзи от жилещата болка по бузата, но не можеше да говори не заради болката, а от шока.
— А сега си отвори отново устата — нареди той, но тя промърмори нещо несвързано и се опита да се извърне. Той стисна по-здраво косата й, докато Кайла не се уплаши, че ще я изскубне. Вдигна лице към него. Бузата й бе пламнала на мястото, където я беше ударил.
— Моля те, Роже, не ме наранявай. Не го казах сериозно. Толкова много те обичам. Никога няма да разбереш колко. Прости ми, моля те.
— Докажи ми го — отвърна той. — Отвори си устата.
Кайла никога не се бе чувствала така слаба и безпомощна. Сякаш бе коленичила не пред човешко същество, а пред някакво божество. Копнееше да я обладае напълно, да я покори, да я насили и унизи. Бавно отвори уста, както й бе наредено, и той вкара пениса си толкова силно, че челюстта я заболя. Остро миришещата топла течност отново напълни устата й и притъпи сетивата й. Тогава тя разбра, че му принадлежи, принадлежи единствено на него и на никого другиго, дори не и на самата себе си.
Два часа по-късно той я остави да лежи изтощена сред изпомачканите чаршафи. Устните й бяха подути и възпалени от грубите му целувки и наболата брада, гримът й се беше разтекъл и очите й приличаха на очи на тъжен клоун, алабастровата й кожа бе мъртвешки бледа с изключение на яркото розово петно на бузата, оставено от плесницата. Косата й бе разрошена и потъмняла от пот. Тя се надигна мъчително на лакът, когато го чу да отваря вратата, но не успя да намери думи да го помоли да остане при нея. После беше късно — той бе изчезнал. Пречупена и съсипана, тя бе твърде уморена, за да заплаче. Отпусна глава на възглавницата и след няколко минути заспа.
* * *
Роже се върна на палубата след вечерната молитва и се облегна на релинга, както правеше всеки ден. След като се увери, че не го следят, той се промъкна в килера и един поглед към предавателя на тайното място му показа, че е установил контакт с друга станция. Над първата лампичка беше светнала втора. Роже въведе кода и малкият екран оживя. На него бе изписана датата и времето на последния контакт — само преди няколко часа. Усети как го обхваща радостна възбуда. Всичко вървеше точно според плана, начертан месеци по-рано. Страшно много неща можеха да се провалят — и едва не се провалиха.
Първоначално планът на дядо му бе мишената да бъде самата жена на Банок, но скоро стана ясно, че това е неосъществимо. Дори най-елементарното проучване показа недвусмислено, че тя е твърде оправна и отракана, за да бъде прилъгана да се хване в такъв очевиден капан. Макар да изглеждаше, че беше кривнала веднъж или два пъти след смъртта на съпруга си, това винаги бе ставало според нейните условия със зрели и влиятелни мъже от нейния сой. Със сигурност щеше да се окаже неуязвима за момчешкия чар и хитрините на Роже. Дъщеря й обаче беше невинно агне — сама в Париж, жадна да изпита живота и всичките му вълнуващи страни. Дядото на Роже го изпрати във френската столица, а запознаването с момичето и омайването му се оказа направо елементарно.
Сега оставаше само майката да направи годишното си коледно посещение на Сейшелите на борда на яхтата и разбира се, да вземе дъщеря си със себе си, но това изглеждаше напълно сигурно. Изненадата дойде в Кейптаун, когато майката заряза яхтата и дъщеря си. Кайла трябваше да продължи към Сейшелите сама, а Роже вече беше член на екипажа. Дядо му беше доволен от неочаквания обрат на събитията. Роже му се обади от един пристанищен телефон в Кейптаун и старецът се изкиска, когато чу новината.
— Аллах е великодушен, да се слави името му. И аз самият не бих могъл да наредя по-добре нещата. Момичето ще бъде по-уязвимо и податливо без закрилата на майка си, а след като ни падне в ръцете, майката ще остане напълно безпомощна. Вземи лъвчето и лъвицата ще те последва.
Роже се канеше да излезе от килера, когато предавателят тихо иззвъня. Малкият зелен екран отново оживя и Роже прочете написаното на арабски съобщение. Беше от чичо му Камал, най-малкия син на дядо му, командващ флота пиратски съдове, с които Типоо Тип ограбваха плаващите в Индийския океан кораби. За тази важна операция Камал лично бе поел командването на платнохода. Той съобщи на Роже в колко часа на следващия ден се предполага, че ще се окажат в непосредствена близост до „Делфин“.
* * *
Точно в пет и половина сутринта вратите на директорските апартаменти се отвориха и Хейзъл Банок излезе в тъмния двор. Беше облечена в черно трико, което сякаш бе излято по атлетичното й тяло и дългите й крака. Върху него беше сложила широки копринени шорти, които би трябвало свенливо да скрият формата на задника й. Имаха точно обратния ефект и наблягаха на съвършенството му. Краката й бяха обути в бели маратонки. Прочутата златна коса беше опъната силно назад и стегната с черна лента.