Тарик и хората му щяха да атакуват най-долното ниво на надстройката на танкера, където пиратите държаха другите членове на екипажа. След това щяха да овладеят товарната палуба. С подкрепата на екипа на Пади щяха да съсредоточат всичките си сили върху основната задача — да заловят Адам, където и да се намира той.
Предвид патологичното отвращение на Утман Уадах от морската вода изглеждаше малко вероятно той да съпровожда своя шейх, но със сигурност щеше да бъде на брега, за да гледа триумфалното пристигане на „Златната гъска“ в Ганданга. Хектор беше уверен, че ще успее да го забележи през мощния обектив на камерата на мачтата. После щеше да го преследва и залови.
През цялото това време Хейзъл и четиримата й помощници щяха да държат Хектор и неговите помощници в течение на събитията и точното местоположение на всеки пират на борда. Петимата щяха да останат в ситуационната зала, за да следят камерите и подслушвателната техника. На хората под командването на Хейзъл арабският бе майчин език и те щяха да превеждат всяка дума, изречена от Камал и бандата му.
* * *
По зазоряване „Златната гъска“ бавно и внимателно мина между пясъчните носове на Ганданга. Под управлението на Камал танкерът предпазливо си проправяше път през дълбокия канал. Хектор, Пади и Тарик наблюдаваха сцената от екрана в сборния район. Заливът гъмжеше от малки съдове. Глутницата щурмови лодки вече кръжеше около танкера. Ревът на външните мотори, трясъкът на автоматите, писъците и овациите бяха толкова силни, че Хектор можеше да ги чуе дори през корпуса на кораба.
— Хейзъл! — каза той в микрофона. — Забеляза ли Адам? Би трябвало да идва към нас в кралската си баржа. Според Тарик ще бъде облечен в бели роби и със златен пръстен на тюрбана. Няма да е трудно да се различи.
— Не, Хектор. Не виждам никого, който да отговаря на подобно описание — отвърна Хейзъл.
Хектор беше абсолютно сигурен, че Адам ще иска да е първият, стъпил на борда на „Златната гъска“. Целият му план се основаваше на тази презумпция, но ето че сега започна да усеща острата болка на съмнението.
„По дяволите! Ако първото нещо се провали, всичко останало също заминава!“ — помисли си той. Не биваше обаче да позволява на колебанието да влияе на заповедите му.
— Хейзъл! — спокойно рече той. — Къде е Камал? Виждаш ли го на екраните си?
— Да, Хектор. Камал е на дясното крило на мостика с трима от хората си. Маха на онези в лодките и те го приветстват. Сирил Стамфорд е на щурвала. Всичко става малко объркано.
— Добре, Хейзъл. Дръж под око свинята Камал. Не мога повече да чакам. Трябва да влезем в тунелите и да заемем позиции при люковете.
Хектор кимна на Пади и Тарик, отиде при входа на тунела и се закатери бързо. Стълбата беше широка само за един човек. Шестимата от отделението му го следваха плътно. Веднага щом и последният изчезна в тунела, Пади поведе своя екип. Спряха на нивото на апартамента на собственика. Пади виждаше меките боти на хората на Хектор на стоманените скоби над главата си. Когато погледна надолу, различи шлема на Тарик. Той беше на нивото с помещенията на екипажа и палубата. Стълбата беше осеяна с въоръжени, готови за действие мъже.
* * *
Хектор опря рамо на тайния вход към мостика и зашепна в микрофона.
— Хейзъл! Къде се намира Камал?
— Хектор! Върна се от крилото. В момента е със Сирил при пулта за управление. Мисля, че се готви да хвърли котва.
— На какво разстояние от брега се намираме?
Последва пауза, докато Хейзъл разчиташе уредите.
— На седемстотин трийсет и четири метра — каза тя. — Камал ни е закарал много близо до сушата.
Хектор усети съвсем лека вибрация и Хейзъл тутакси продължи:
— Да! Виждам как Камал пуска двете предни котви.
— Още ли няма следа от баржата на Адам?
— Не. Никаква.
— Хора от лодките качват ли се на борда на „Златната гъска“?
— Не. Крещят и стрелят във въздуха, но стоят на почетно разстояние от кораба. Сякаш очакват да се случи нещо.
— Да виждаш следа от Адам или баржата му на брега?
— Там има стотици хора, но не мога да различа нито него, нито Утман Уадах.
— Къде се е дянал кучият син, по дяволите? Нищо не мога да направя, докато не се появи — забезпокои се Хектор.
— Момент! Камал излезе отново на крилото — тихо каза Хейзъл. — Обажда се по сателитния си телефон.
— Можеш да заложиш цялото си състояние, че говори с господаря си — отвърна Хектор.