— Хектор! — прекъсна я Пади. — Чувам ги през люка. Камал е на няколко стъпки от позицията ми. Чувам ясно гласа му. Мога да се намеся и с един удар да изкарам него и хората му от играта.
— Не, Пади! Повтарям, не! Трябва да изчакаме пристигането на Адам, преди да продължим. Потвърди заповедта!
— Получена и разбрана!
Гласът на Пади звучеше измъчено. „Горкият стар кучи син — помисли си Хектор. — Неговото момиче е в ръцете им, а той е безпомощен“. Искрено му съчувстваше и споделяше болката му.
— Хектор, спускат се с асансьора — намеси се Хейзъл.
— Оставиха второто ниво празно. Стигнаха до нивото на товарната палуба. Хората на Камал изкарват пленниците навън.
— Пади! Слизай при екипа на Тарик на нивото под теб — нареди Хектор.
— Слушам! — уставно отвърна Пади. „Наистина ми е бесен“ — с мрачна усмивка си помисли Хектор. Изведнъж Хейзъл едва не спука тъпанчето му. Гласът й бе станал писклив от вълнение.
— Хектор, от брега приближава хеликоптер. Прилича на същата машина, която ни обиколи, преди Камал да завладее кораба.
— Хейзъл, описвай в движение — нареди Хектор. — Можеш ли да видиш кой е в кабината?
— Не! Слънцето се отразява от стъклата направо в обектива. Всички пирати в лодките обаче са насочили цялото си внимание към хеликоптера. Развяват знамена и врещят като стадо песоглавци по време на гощавка. Четиримата, които Камал остави на мостика да пазят Сирил, са се стълпили на крилото да гледат и да се включат във врявата и стрелбата!
Хейзъл си пое дъх и продължи бързо:
— Момент, хеликоптерът зави. Вече виждам кабината. Двама мъже на предните седалки. Пилотът и един пътник. Пътникът на дясната седалка носи бял тюрбан и златен обръч на главата. Кълна се, това е Адам!
— Да благодарим за това — с облекчение рече Хектор. — А сега всички да слушат. Аз ще овладея мостика. Щом пиратите там гледат в друга посока, ще успея да се справя с тях без никакъв шум. От мостика ще имам възможност за по-добра преценка. Пади, Тарик, стойте на позициите си в тунела на нивото на палубата и бъдете готови за действие. Дейв, ти също бъди в готовност. Много скоро оръдията ще ни потрябват.
Всички потвърдиха и Хектор стъпи на тесния перваз под люка. Там имаше място за още трима, а другите трима чакаха на скобите точно под тях. Хектор извади бойния си нож, вдигна палци към хората си и потупа по рамото онзи с чука до него. Той замахна и с един-единствен удар щифтът отлетя и стоманеният люк рязко се отвори. Хектор бързо ги поведе по мостика. Четиримата пирати бяха на групичка в другия край. Цялото им внимание беше насочено към хеликоптера и подобно на другарите си в лодките, те крещяха, дюдюкаха и стреляха във въздуха. Бяха така погълнати от веселбата, че дори не чуха отварянето на люка. Хектор се намираше в средата на мостика, когато един от пиратите погледна през рамо. Той зяпна изумено. Преди да успее да се окопити, Хектор го съсече отстрани по главата с ножа си. Онзи рухна на палубата и остана да лежи, без дори да трепне. Хектор го прескочи и стовари дръжката на ножа върху главата на сомалиеца, подпрял се на парапета до него. Той рухна върху първата жертва. Тежката дръжка остави на тила му вдлъбнатина с формата и размера на чашка за яйце. Братята Макдъф, които следваха Хектор, се справиха с другите двама пирати, но малко оплескаха работата. Единият рухна на пода, като риташе в разпълзяващата се локва от собствената му кръв. Последният се помъчи да се добере към стълбата, водеща на долното ниво. Кръв бликаше от прободната рана в гърба му и той пищеше диво на арабски: „Внимавайте! Неверниците са тук!“.
Пиратът щеше да стигне до долното ниво, преди да успеят да го спипат. Хектор извади 9-милиметровия си пистолет от кобура. Оръжието бе като продължение на тялото му и стреляше точно там, накъдето гледаше. Почти не осъзна дърпането на спусъка, но попадението беше перфектно. Главата на пирата рязко отлетя и цялото му тяло сякаш се стопи като шоколад в микровълнова печка. Той се свлече по стъпалата и спря на първата площадка. От нахлуването до изстрела на Хектор бяха изминали не повече от пет секунди.
— Мислиш ли, че са чули изстрела? — попита жилавият дребен шотландец до Хектор, бършейки окървавения си нож в крачола на панталона.
— Не ми се вярва, Бинго — поклати глава Хектор. — Не и при всички тези момчета навън, които изпразват автоматите си.
Погледна пирата, който още скимтеше и се влачеше по корем по мостика.
— Кажи на брат ти да приключи започнатата работа. После можете да освободите капитан Стамфорд и екипажа му.