Джако се наведе над ранения, сграбчи го за брадата и дръпна главата му назад, за да оголи гърлото. Хектор се извърна и тръгна към крилото на мостика. Зад себе си чу как арабинът гъргори и се дави, след като Джако преряза гръкляна му.
Спря доста далеч от прозорците и затърси хеликоптера в небето. Откри го да лети много бавно и ниско над носа на танкера, после увисна и започна внимателно да се спуска. Хектор гледаше как машината докосва леко стоманената палуба.
Вратата на кабината се отвори и навън излезе поразителна фигура. Беше висок мъж с блестяща бяла роба и тюрбан. Имаше гъста черна къдрава брада. Шкембето леко изпъкваше под дрехата. В лявата си ръка носеше малко черно кожено куфарче. Мъжът вдигна другата си ръка в благославящ жест, докато вървеше към Камал и хората му. Всички паднаха на колене, принуждавайки двамата пленници да направят същото.
— Привет на теб, велики господарю! — извика Камал. — Доблестен воин, син на могъщи воини!
Горе на мостика, високо над събралите се пирати, Хектор приближи микрофона на сантиметър от устните си.
— Пади, къде си?
— Заедно с Тарик при първи люк, готови за действие?
— Хеликоптерът кацна. Адам слезе от него. Камал е на палубата да го посрещне. Настя и Винсънт също са там. Камал ще ги представи на Адам. Всички са неподготвени. Сега е моментът да се действа, преди да са разбрали, че Настя и Винсънт са подставени лица. Давай, Пади! Давай! Давай!
— Разбрано! — гласът на Пади звънтеше от яростно веселие. — Почваме!
Хектор провери за последно положението на палубата. Долу почти всичко си беше както преди, само дето пилотът на хеликоптера също бе слязъл и се беше облегнал на фюзелажа. Държеше небрежно автомат. Хектор му хвърли съвсем кратък поглед. Основната му грижа бяха Камал и Адам. После със закъснение осъзна кой всъщност е пилотът. Погледът му се стрелна отново към него и сякаш ледена висулка прониза сърцето му.
„Не! Невъзможно. Утман не може да управлява хеликоптер. Но това е той! Това е Утман!“
Докато мисълта прехвърчаше през ума му, Камал даде заповед, двама от хората му скочиха на крака, изправиха Винсънт и Настя и ги избутаха към приближаващия Адам.
— Виж, могъщи господарю! — извика Камал. — Както ми заповяда, доведох ти убиеца Крос и неговата курва.
Адам спря и се загледа неуверено в двамата пленници.
— Това не е Крос! — внезапно извика намиращият се зад него Утман Уадах. — Нито пък Хейзъл Банок! Това е капан, господарю. Пази се! Неверниците всеки момент ще ударят.
Без да чака Адам, той хвърли автомата си през отворената врата и го последва с бързината на пор, шмугващ се в заешка дупка. Беше оставил двигателя да работи и перките се въртяха на празни обороти. Утман се сви в пилотското кресло и без да вдига глава, грабна контролния лост и даде газ. Хеликоптерът се издигна над палубата и се завъртя с нос към брега.
Адам препускаше с все сили по палубата.
— Чакай, Утман! — врещеше той. — Заповядвам ти! Не ме оставяй в ръцете на Крос!
Утман обаче дори не си направи труда да вдигне глава и да го погледне. Наклони носа на машината и се отдалечи с рев, летейки ниско над водите на залива.
Хектор имаше изкривен изглед към горните няколко сантиметра от главата на Утман зад плексигласа на кабината. Машината се издигаше стръмно и правеше завой. Мишената беше съвсем малка и ъглите бяха невъзможни. В отчаянието си той стреля и видя как плексигласът се пръсна, оставяйки зейнала дупка твърде далеч назад, за да е успяла да спре Утман. Хеликоптерът дори не трепна и се понесе направо към брега, като набираше височина и скорост. Хектор вдигна микрофона към устните си.
— Дейв! Дейв! Сваляй преградите на оръдията и открий огън по хеликоптера. Не позволявай да се измъкне. Свали го, за Бога, свали го!
— Разбрано! — незабавно отвърна Дейв.
Хектор чу трясъка на стоманените капаци под краката си, когато се завъртяха на пантите си, разкривайки двете оръдия „Бушмастър“. Хеликоптерът обаче приближаваше брега на 700 метра от танкера. Хектор го гледаше жадно. Чу Дейв да дава заповеди на артилеристите. Последва проблясък и зашеметяващи гърмежи, когато двете цеви изстреляха по три осколъчни снаряда по бягащата машина. Хектор видя облачетата дим и пламък в небето над хеликоптера. Този залп беше достатъчен. Хеликоптерът се олюля във въздуха, когато пороят стоманени топчета се заби във фюзелажа. Пилотът сигурно беше убит на място и двигателят унищожен, защото роторът спря да се върти. Носът на машината се наклони надолу и тя се понесе устремно към водата.