— Добро утро, майоре. Нима ви харесва да тичате в пълно бойно снаряжение?
Тонът й беше леко подигравателен. Хектор носеше бойни кубинки и платнен колан върху камуфлажната си униформа. На кръста му имаше пистолет в кобур.
— Правя всичко в това снаряжение, мадам.
Макар лицето му да беше напълно безизразно, и двамата усетиха двусмислието на отговора му. Хейзъл се намръщи за момент, раздразнена от закачката.
— Да започваме тогава — отривисто рече тя. — Водете, майоре.
Излязоха от двора и той я поведе по пътеката, по която се стигаше до най-високата точка на хребета. Наложи умерено темпо през първия километър и половина, за да прецени способностите й. Чуваше я непосредствено зад себе си, а когато изкачиха склона, тя заговори с лек тон, без нито следа от задъхване:
— След като се насладите на гледката, майоре, можем да опитаме да продължим поне в тръс.
Хектор се ухили. Слънцето още беше непосредствено под хоризонта, но лъчите му се открояваха ясно от фините прашинки на хамсина. Цялото небе бе пламнало в очакване на изгрева.
— Все пак трябва да признаете, мадам, че гледката определено си заслужава — каза той.
Тя обаче не отговори и той ускори крачка. Продължиха по хребета и накрая той прецени, че са на осем километра от базата. Слънцето вече беше изгряло и температурата бързо се покачваше. Далеч долу нефтените сонди се появиха от плътните сенки на възвишението и Хектор различи блестящата сребриста тръба, виеща се през еднообразието на пустинята към брега.
— Точно пред нас има тясна пътека, която води надолу. Теренът е коварен, но ако тръгнем по нея, ще излезем на патрулния път покрай тръбата и ще продължим обратно, госпожо Банок. Оттам до базата има още осем километра. Искате ли да продължим по този маршрут?
— Давайте, майоре.
Когато стигнаха пътя, тя продължи без усилие и излезе напред. Тичаше леко и грациозно, но и много бързо. Хектор се принуди да достигне едва ли не до максималното си темпо, за да не изостава. Най-сетне видя, че е започнала да се поти в трикото си — по гръбнака й се бе появила тъмна линия, а косата на тила й беше влажна. Задникът й се открояваше под торбестите шорти и двете полукълба подскачаха на всяка крачка. Хектор впери поглед в тях.
„Топки за тенис? — запита се той и усети острата възбуда и похотта в слабините си. — Майка му стара, в състояние е да ме надърви дори и при това темпо. Хич не е зле!“ Изпръхтя, неспособен да сподави смеха си.
— Споделете шегата, майоре — подкани го тя. Още говореше спокойно, без капка следа от умора.
„Проклета жена, прекалено е добра, за да е истинска — помисли си той. — Чудя се къде ли е слабото й място“.
— Момчешки хумор. Едва ли ще ви се стори забавен, мадам.
— Изравнете се с мен, майоре. Така ще можем да говорим.
Той ускори крачка и затича до нея, но тя продължи мълчаливо и го принуди да заговори пръв.
— С цялото ми уважение, мадам, вече не съм майор. Бих предпочел да ме наричате просто Крос.
— С моето цяло уважение, Крос — отвърна тя, — аз пък не съм английската кралица. Можете да зарежете това „мадам“.
— Разбира се, госпожо Банок.
— Много добре знам защо отбягвате военното звание, Крос. Напомня ви за причината, поради която сте били изхвърлен от армията. Застреляли сте трима безпомощни военнопленници, нали?
— Ако позволите да ви поправя, не бях изхвърлен от армията. Военният съд ме намери за невинен. Едва след това подадох молба и получих почетно уволнение.
— Но затворниците ви си остават все така мъртви, след като сте приключили с тях, нали?
— Те тъкмо бяха взривили шестима мои другари с бомба край пътя. Макар да бяха с вдигнати ръце, когато напускаха тленната си обвивка, си оставаха враждебно настроени. Когато един от тях посегна към нещо, което ми заприлича на бомбен колан под робата, нямах време да преценявам. Цял взвод се намираше в обхвата на евентуалния взрив. Всички бяхме в смъртна опасност. Нямах друг избор, освен да очистя и тримата.
— При прегледа на труповете не са били намерени бомбени колани, както е било посочено пред военния съд. Това не е ли неправилно?
— Не ми беше предоставено удоволствието да претърся предварително пленниците. Имах около една стотна от секундата, за да взема решение.