Когато Хектор и Тарик стигнаха до „Златната гъска“, подемникът, който беше свалил амфибиите, още бе на нивото на водата. Двамата изоставиха лодката и скочиха на платформата. Хектор се обади на оператора по радиостанцията и той ги издигна до палубата, където ги очакваше Пади. Ирландецът изглеждаше силно развълнуван.
— Разказвай какво се случи, Пади — нареди Хектор.
— Погрижихме се за всички пирати, които Камал доведе на борда. Осем са мъртви, сред тях и четиримата, които елиминира на мостика.
Той замълча и рязко пое дъх.
— Както знаеш, Адам и Камал се завряха в помпения сервизен тунел. Настя е с тях. Хейзъл следи движението им по инфрачервените сензори.
Хектор натисна бутона на радиостанцията си.
— Хейзъл, къде са те в момента?
— В секция две, точно зад пресечката на основната тръба за извеждане на газа. Не са помръднали през последните дванайсет минути.
Хектор се намръщи. Сервизният тунел беше най-трудното място за работа на кораба. По-голямата част от тясното клаустрофобично пространство беше заета от стоманени тръби и огромните газови помпи. Шумът на помпите бе оглушителен, вентилация почти нямаше. Долу човек би имал голямо преимущество пред онези, които се опитват да го измъкнат навън. Всички гледаха към Хектор в очакване на заповеди; дори Пади като че ли не можеше да предложи как да действат. Хектор се опита да си представи плана на онази част от кораба.
— Точно така!
Най-сетне бе стигнал до решение.
— Има само два входа в системата и Пади е поставил там стража, нали?
Пади кимна.
— Добре, в такъв случай ще претърсим тунела от двете страни едновременно. Ще се разделим на две групи и ще се опитаме да сгащим Камал и Адам между тях. Тунелите долу са дълги почти километър и половина. Ще бъде адски трудна работа да ги измъкнем навън, освен…
Хектор млъкна и се замисли.
— Освен… — повтори той.
— Освен какво? — не издържа Пади, но Крос не му отговори директно.
— Хайде, бързо след мен. Не трябва да губим никакво време — каза само и се втурна по стълбата нагоре към мостика, вземайки по две стъпала наведнъж. Сирил Стамфорд ги чакаше на поста си.
— Добро утро, капитане — поздрави го Хектор. — Корабът отново ли е изцяло под ваш контрол?
— Определено.
Усмивката на Сирил беше доста крива. Лицето му още бе подуто и украсено с пурпурни и зелени петна там, където Камал го беше налагал с приклад.
— Двигателите работят и вдигнахме едната котва. Готови сме за отплаване по ваша команда.
— Първо трябва да свършим още някои неща, Сирил. Бъди така добър да запознаеш Пади и мен с противопожарните процедури в сервизния тунел.
— Имах странното предчувствие, че ще ме питате това, когато чух, че Камал се е заврял там с шефа си и очарователната дама от Русия — отвърна Сирил. — Елате в картното помещение.
Картното помещение се намираше в дъното на мостика. Хектор знаеше, че там се държат плановете на „Златната гъска“ — в големи чекмеджета под масата. Още с влизането обаче забеляза, че Сирил вече е извадил чертежите на долната палуба. Двамата с Пади се наведоха да ги изучават, докато капитанът обясняваше разположението на осемте отсека, които съставяха помпения сервизен тунел.
— Всеки отсек може да се затвори херметично, нали?
Хектор знаеше отговора, но зададе въпроса заради
Пади.
— Можете също да изключите електрическото захранване заедно с осветлението и вентилацията, прав ли съм?
— Напълно — потвърди Сирил.
— И да управлявате вратите от мостика?
В отговор Сирил посочи през отворената врата.
— Онова там е контролният панел на преградата на десния борд. Над навигационната конзола — каза той.
— Можете ли да контролирате потока на въглероден двуокис?
— Разбира се! — отново кимна Сърил. — Мога да напълня с него отделните части или целия тунел едновременно.
— Въглероден двуокис ли? — не разбра Пади. — Какво, по дяволите…?
— За овладяване на огъня. Задушава пламъците, в същото време е отровен за хората — рязко отвърна Хектор и се обърна към Сирил. — Къде държите противопожарната екипировка?
— На първо ниво. Имаме противопожарни костюми…
— Няма да са ни нужни — прекъсна го Хектор. — Ами кислородни апарати?
— Да! Разполагаме с дихатели „Дрегер“. Четири часа работа в токсична среда.
— Очила за нощно виждане? — продължи да натиска Хектор.
— Вървят стандартно с дихателите. Позволяват да се вижда в пълен мрак или в пушек.
— Колко комплекта има на борда?
— Само два.
— По дяволите! — изруга Хектор. — Значи ще бъдем само аз и ти, Пади.