Хектор подмина още осем подобни помпи и четири люка. На всяка врата се обаждаше на Хейзъл и тя му казваше, че целта още се намира във второто отделение. Той мина през люка на отделение четири и Сирил го затвори зад него. Когато стигна следващия люк и пристъпи в отделение три, настъпи внезапна промяна. Люкът още се плъзгаше зад Хектор, когато Хейзъл се обади по радиото:
— Хектор, внимание! Целта се разделя. Двама остават на място, но третият се движи по тунела към теб.
Хектор се изненада. Кой от тримата се беше отделил? Не можеше да е Камал; той никога не би изоставил заложницата си, за да продължи сам. Не можеше и да е. Настя поради същата причина — Камал никога не би й позволил да се измъкне. Оставаше единствено Адам. Какъв внезапен импулс го бе накарал да изостави закрилата на чичо си? Може би непрогледният мрак е гризал нервите му, докато не го е пречупил. Именно затова Хектор беше наредил на Сирил да изгаси осветлението.
— Добре! — изсумтя той. — Сирил, отвори люка зад мен. По-бързо!
Веднага щом люкът се отвори, Хектор се върна в предишното отделение.
— Добре, Сирил. Отново съм в номер четири. Сега затвори.
Остана да чака мълчаливо почти шест минути, след което Хейзъл се обади отново:
— Хектор, третият стигна твоята позиция. Намира се от другата страна на люка. Като че ли го проверява и се опитва да намери начин да го отвори.
— Добре, Хейзъл. Сигурен съм, че това е Адам Типоо Тип. Пипнахме го. Сирил, затвори люка зад Адам и ми кажи, когато си готов.
Минута по-късно Сирил се обади:
— Люкът е затворен, Хектор — докладва той. — Адам е в капан в трето отделение.
— Добре, Сирил. Сега пусни въглеродния окис.
Последва нова дълга пауза и Сирил обясни забавянето:
— Нужно е време газът да изпълни цялото отделение.
Известно време никой не каза нищо, после Хейзъл наруши мълчанието:
— Действа! Адам тича обратно в посоката, от която дойде. Явно е изпаднал в паника. Въглеродният двуокис го задушава.
— Сирил, отвори люка да мина.
Хектор включи кислорода и спусна лицевата маска. Пристъпи през люка в пълната с въглероден двуокис секция и се затича след Адам. Трябваше да стигне до него, преди газът да го е убил. Намери го свлечен в молитвена поза при една от помпите и разпозна бялата роба, преди да види лицето му. Когато го преобърна, видя, че Адам вече е в безсъзнание, но продължава да диша дълбоко. Забеляза черното кожено куфарче, закопчано за лявата му китка. Опита се да го освободи, но веригата беше от стомана, а ключалката бе първокласна, подобна на използваните от дипломатическите куриери. Щеше да му е нужен оксижен, за да се справи с нея. Нямаше време за губене, така че замъкна Адам до една от зелените тръби, които минаваха хоризонтално по дължината на тунела, и го положи по очи върху нея. Провеси крайниците му заедно с куфарчето от двете страни и върза китките и глезените му със свински опашки за стягане. Адам беше прикован към тръбата като парче свинско на шиш.
— Това ще те държи на едно място — тихо рече Хектор и посегна към кислородната бутилка на колана.
Постави полиуретановата маска на лицето му и завъртя крана. Кислородът засъска тихо в устата на Адам. Хектор закрепи маската с ластика и се обади на Сирил:
— Потвърдено, беглецът е Адам. Пипнах го. Още е в безсъзнание, но му дадох кислород. След няколко минути би трябвало да дойде на себе си. Включи осветлението в това отделение и пусни вентилаторите, за да разкараш въглеродния двуокис.
Кислородът започна да действа. Адам преглътна и се намръщи. Отвори очи и изстена, крайниците му се свиха и той се помъчи да се освободи. Погледна към Хектор с неговия чудовищен шлем и изпищя диво. Опита се да свали маската, но когато откри, че не може, започна да хлипа.
— Къде съм? Какво става?
Хектор не му обърна внимание. Изчака още десет минути по часовник, след което вдигна маската на шлема и предпазливо подуши. В ниски концентрации въглеродният двуокис няма миризма, но при високи мирише остро и оставя кисел вкус на езика. Вентилаторите бяха пропъдили отровния газ. Въздухът ставаше за дишане.
Хектор свали кислородната маска от лицето на арабина, затвори вентила и закачи бутилката на колана си.
— Кой си ти? Какво ще правиш с мен? — с треперещ глас попита Адам.
— Ще обсъдим това по-късно — обеща му Хектор на арабски, докато проверяваше свинските опашки на глезените и китките му.