— Бракуване ли е евфемизмът, който обикновено се използва за убиване на животни? — смени тактиката тя.
— В армията се използва в друг смисъл.
— Бракуване на негра? — предположи тя. — Дупчене на чалмоглавци?
— Вие избрахте думите, госпожо Банок, не аз.
Десетина минути тичаха мълчаливо.
— След като започнахте да работите за „Банок Ойл“, станаха няколко инцидента с фатален край, в които имате участие — каза най-сетне тя.
— Три, ако трябва да сме точни, госпожо Банок.
— И при тези три инцидента двайсет души са били убити от вас и от хората ви. Всички жертви ли бяха араби?
— Деветнайсет, ако трябва да сме точни, госпожо Банок.
— Горе-долу същото — отвърна тя.
— Преди да продължим, госпожо Банок, позволете да посоча, че тези деветнайсет разбойници имаха твърдото намерение да вдигнат във въздуха съоръжения на „Банок Ойл“.
— Не ви ли хрумна да ги арестувате и да ги разпитате, за да сте сигурни, че са истински терористи? — попита тя.
— Идеята наистина ми мина през ума, госпожо Банок, но в това време всички те стреляха по мен и не ми изглеждаха склонни на вежливи разговори — отвърна Хектор и този път си позволи да се усмихне насмешливо. Беше научил достатъчно за нея и знаеше, че това ще я вбеси.
Тя продължи да тича мълчаливо известно време, докато подготви следващата си атака.
— Кажете ми честно, Крос. Какво ви е мнението за хората, чиято кожа не е снежнобяла като вашата?
— Честно казано, госпожо Банок, абсолютно никакво. Изпитвам еднакво силна неприязън към гадните снежнобели типове и към гадните чернилки. Но същевременно храня една и съща силна привързаност и влечение както към снежнобелите, така и към чернилките. стига да са добрички.
— Бъдете така добър да си мерите приказките, Крос.
— Разбира се, госпожо Банок, стига да престанете с хитроумните си инсинуации.
— Добре тогава, Крос. Ще говоря направо. Мисля, че сте кръвожаден расист, и поради това не ви харесвам особено.
— Господин Банок не мислеше така за мен, когато подписа договора ми с „Банок Ойл“.
— Зная, че съпругът ми имаше по-високо мнение от мен за вас и за способностите ви, но пък той също така гласува за Буш, както за бащата, така и за сина. Хенри Банок беше почти, но не напълно съвършен.
— Естествено, вие сте гласували за господин Клинтън и господин Гор?
Тя подмина въпроса му и продължи:
— Забелязвам дискретното ви споменаване на договора ви с „Банок Ойл“, Крос. Прочетох документа много внимателно, дума по дума.
— В такъв случай знаете, че прекратяването му ще се окаже доста скъпо.
— На този етап никой не говори за прекратяването на каквито и да било договори, особено на такива, одобрени от съпруга ми. Но ще ви държа под око. Моля да се опитате занапред да не бракувате прекалено много негра.
След завършването на кроса тя му обърна гръб с краткото „Благодаря, Крос“ и пое към сградата, като погледна часовника си.
— Госпожо Банок!
Тя спря и се обърна.
— Независимо дали ме харесвате или не, ако се случи да имате неотложна нужда от мен, ще бъда насреща. Ако не за друго, то поне защото съпругът ви беше един от добрите. Рядко се срещат по-свестни хора от Хенри Банок.
— Да се надяваме, че никога няма да имам неотложна нужда от услугите ви — отпрати го тя.
След двайсет минути имаше последна среща със Симпсън, преди да се върне с хеликоптера на терминала Сиди ал Рациг. Самолетът я чакаше на пистата, за да я откара на остров Мае на Сейшелите при любимото й семейство. Взе бърз душ и си сложи овлажняващ крем против слънце, но не и грим. Отиде в комуникационната стая. Чакаха я куп имейли от Агата, но сега нямаше време да се занимава с тях. Щеше да ги прегледа в самолета. Тръгна към изхода за срещата със Симпсън, когато смартфонът й избръмча във външния джоб на чантата от крокодилска кожа, която беше оставила на нощната масичка. Обърна се. Много малко хора знаеха този номер. Извади телефона от джоба и натисна бутона. „Имате 2 пропуснати обаждания и 1 съобщение — пишеше на екрана. — Желаете ли да прочетете съобщенията си?“ Натисна „Покажи“.
Сега пък какво иска маймунката ми — запита се с обич тя и в същия миг съобщението се появи на екрана. Беше смразяващо късо и просто:
Стават ужасни неща.
Непознати въоръжени мъже…
Съобщението бе недовършено, сякаш Кайла е била прекъсната насред изречението. На Хейзъл й причерня пред очите. Олюля се. После зрението й се проясни и тя се загледа сляпо в съобщението, съзнателно отказвайки да го приеме. Накрая го проумя и усети как някаква ледена ръка стиска сърцето й и изцежда живота от нея. Задъхана, натисна с треперещи пръсти бутона за повикване и се заслуша в безкрайните позвънявания от другата страна. Накрая мелодията бе прекъсната от безличен глас: