„Пак ще се покажеш като абсолютен гъз, нали. Крос?“ — запита се той, докато я гледаше как тича към хеликоптера, който я чакаше с бавно въртящи се перки в средата на двора. Хейзъл бързо изкачи стълбата, двигателят изрева и голямата машина се издигна във въздуха и се обърна към брега. Носът на вертолета се насочи надолу и той бързо се отдалечи.
„Не отговори на въпроса, Крос“ — прошепна гласчето в него. Той се ухили безрадостно и си отговори: „Не! Но ще бъде интересно да разбера дали е човешко същество“.
* * *
Роже занесе на мостика подноса с вечерята на господин Джетсън. Подреди приборите върху безупречно бялата покривка на масичката до задната стена и остана, докато Джетсън се хранеше бързо. Той не си направи труда да седне и да се наслади на ястието, а продължи да крачи напред-назад, докато дъвчеше. Погледът му непрекъснато обхождаше смрачаващия се хоризонт отпред и се стрелкаше към радара. На екрана му светеше мъничка точка. Посоката беше 268 градуса, разстоянието — 3,8 морски мили.
— Кормчия, дръж под око онзи съд.
— Разбрано, господин Джетсън.
— Какво мислиш за него, Стивънс?
Кормчията присви очи към хоризонта.
— Прилича ми на арабски доу. Пълно е с тях в тези води, сър. Говори се, че използват пасатите и могат да прекосят океана и да стигнат чак до Индия. Правели го от времето на Христос, или поне така казват.
Роже следеше незабележимо разговора им. Завъртя глава към прозореца на левия борд и присви очи към стоманеносивия неспокоен океан на изток. Слънцето залязваше зад гърба му, но въпреки това му трябваха само няколко мига да различи мъничката сива пирамида на платната, които със сигурност принадлежаха на кораба на чичо му Камал. Корпусът не се виждаше дори от височината на мостика и изглеждаше, че съдът се движи успоредно на яхтата. След това Роже видя как далечното триъгълно платно се отпусна без вятър, когато платноходът спря за момент.
„Чичо Камал най-сетне пуска катерите“ — помисли си той. После платното се изду отново, платноходът обърна на юг и започна да се слива със сумрака, докато не изчезна от поглед.
Джетсън се върна при радара.
— Промениха курса си с трийсет градуса на юг. Едва ли развиват повече от четиринайсет възела и с тази скорост и курс ще минат на двайсет мили зад кърмата ни.
Той погледна към Роже.
— Благодаря, стюард. Вече можете да разчистите масата.
Роже събра чиниите и ги отнесе в кухнята.
— Всичко е готово, Готве — извика той на готвача, след като приключи с миенето. — Сега мога ли да се омитам?
Готвачът седеше на малката си масичка до килера за провизии с кристална чаша вино и отворена зелена бутилка пред себе си.
— Накъде си се разбързал, Роже? Ела да ми правиш компания и да опиташ това чудесно „Шато Ньоф“.
— Не и тази вечер, Готве. Като пребит съм. Едва си държа очите отворени.
Тръгна си бързо, преди готвачът да продължи с увещанията си.
В каютата си отправи извинение към Аллах и Пророка:
— Знаете, че положението е отчайващо. Моля да ми простите, че ще пропусна вечерната молитва. След като се отзовах на призива ви за джихад, ще се реванширам напълно утре вечер.
Облече неофициалните си тъмни дрехи и се качи на задната палуба. Застана на релинга и се загледа назад към следата на кораба. Виждаше единствено черните вълни, които се разбягваха в мрака. Катерите бяха конструирани така, че да не стърчат над водата. Скрити сред гребените на вълните, те оставаха извън обхвата на радара на „Делфин“. Освен това не се намираше на боен кораб и вахтите не бяха засилени. Както лично се бе убедил, цялото внимание на офицерите беше насочено напред. Никой не очакваше, че друг съд ще развие нужната скорост, за да ги изненада отзад. Роже обаче знаеше, че катерите са някъде там. Чичо му Камал беше съобщил, че ще установят контакт в 23,00 часа. Точно тогава повечето от екипажа щяха да си лягат и да бъдат абсолютно неподготвени.
Роже изчака час, после още един. От време на време поглеждаше светещия циферблат на евтиния си японски часовник. „Делфин“ плаваше със запалени светлини и сияеше ярко като лунапарк. Катерите можеха да засекат яхтата от двайсет километра, но Роже беше наясно, че те вече са много по-близо, може би само на няколкостотин метра зад кърмата. До 23,00 часа оставаха минути, а той знаеше, че чичо му Камал ще бъде абсолютно точен. Загледа се в следата и изведнъж видя мъничка светла точица в тъмното море. Тя примигна три пъти далеч зад пяната. Роже насочи фенерчето си към кърмата и отвърна на сигнала, след което зачака нетърпеливо. Катерите не бяха много по-бързи от „Делфин“, така че минаха близо десет минути, преди да забележи как първият подобен на акула корпус изниква от мрака зад кораба. Когато катерът приближи, Роже различи фигурите на екипажа, приклекнали под планширите. Естествено, всички бяха облечени в тъмни дрехи вместо традиционните бели дишдаши, лицата им също бяха скрити зад черни кърпи. Внимаваха да не вдигат много оръжията си. Другите два катера се появиха от мрака след водача.