Една фигура се изправи на носа на първия катер, когато той се изравни с левия борд на „Делфин“ и приближи до яхтата.
Въпреки скриващата лицето кърпа Роже разпозна високата стройна фигура на чичо си Камал. Той лично беше повел нападението. Роже светна с фенерчето си, за да потвърди, че е готов да поеме въжето. Камал се наведе и взе нещо от палубата, после се изправи с пушка в ръце. Опря приклада в рамото си и се прицели в Роже. Чу се приглушено пукане и от дулото излезе бял пушек. Роже бързо приклекна, когато бялото въже се заизвива нагоре и прелетя над главата му. Малката абордажна кука изтрака на палубата зад него и той се втурна да хване въжето, преди да се е озовало зад борда от движението на кораба. Омота го бързо три пъти около стълба на палубата и го завърза с моряшки възел. Махна на чичо си и незабавно един от екипажа, дребен жилав мъж, се покатери нагоре със силата и ловкостта на горила и се озова бос на палубата до него. Около кръста му бе навито по-дебело въже, способно да издържи много хора. Останалите атакуващи не закъсняха. Един от тях подаде на Роже кобур с пистолет „Токарев“ и той го закопча на кръста си под анорака. Петима вече бяха определени за овладяване на мостика. По команда на Роже свалиха предпазителите и заредиха щурмовите си карабини, след което го последваха на бегом.
Когато стигна стълбата, водеща към горната палуба, Роже се озова лице в лице срещу готвача, който се качваше отдолу. Човекът зяпна неразбиращо към него и въоръжените мъже, после отвори уста да изкрещи. Роже го фрасна с дръжката на пистолета по слепоочието и чу как черепът му изпука. Готвачът падна, без да издаде звук. Роже се наведе над отпуснатото му тяло и с още три удара разби тила му, за да е сигурен, че го е убил. После прескочи трупа и се втурна нагоре. Спря при входа, за да даде възможност на останалите да се подготвят, после стъпи на мостика. Джетсън стоеше до инструментите за управление и обсъждаше нещо с кормчията. Радистът беше с гръб в задната част на мостика, удобно настанен във въртящия се стол и напълно погълнат от някакъв роман. В случай на тревога обаче му трябваше само миг, за да се пресегне и да натисне червеното копче на панела до него. Това щеше да даде началото на серия електронни мерки, които автоматично щяха да включат алармите на кораба и да излъчат зов за помощ, който щеше да бъде засечен от всяка станция от Пърт до Кейптаун и от Мавриций до Бомбай. Роже скри пистолета зад гърба си и тръгна към него.
— Здрасти, Тим — поздрави той и се усмихна, когато радистът вдигна глава от книгата си.
— Роже, какво правиш тук, по дяволите? Много добре знаеш, че влизането е забранено.
Роже посочи през рамо и попита:
— Какво означава онази мигаща червена светлина, Тим?
Радистът бързо завъртя стола си.
— Червена светлина ли? — повтори той.
Роже вдигна пистолета и го застреля там, където горният прешлен се съединява с черепа. Куршумът излезе между очите му сред фонтан от кръв и мозък, който оплиска свързочния панел. Тим се катурна от стола и се свлече на палубата. Роже бързо се обърна и видя, че хората му вече са насочили оръжия към Джетсън и кормчията.
— За Бога, Моро. Уби човек…
Гласът на Джетсън трепереше от шок и възмущение. Той тръгна към Роже. Роже вдигна пистолета и го застреля право в гърдите. Джетсън притисна раната с двете си ръце и се олюля леко.
— Да не си полудял? — прошепна той, като клатеше невярващо глава.
„Трябва да убиеш офицерите незабавно. Именно те са онези, които биха организирали някаква съпротива“ — беше наредил дядо му, така че Роже стреля още два пъти в гърдите на Джетсън и загледа с професионален интерес как мъжът залита назад към контролния панел и се свлича на купчина на пода.
„Пленете екипажа. Може да потрябват по-късно като заложници“ — бе казал дядо му. Роже кимна на хората си и те извиха ръцете на кормчията назад и ги вързаха със здраво найлоново въже. Роже мина покрай него, спря пред пулта и премести плъзгача на двигателя на позиция „Стоп“. Вибрациите под краката му затихнаха и той усети леката промяна в движението на „Влюбения Делфин“, когато яхтата изгуби тяга.