— Сядай — обърна се Роже към кормчията. — И да не си посмял да помръднеш, докато не ти се каже.
— За Бога, Роже… — замоли се той, но Роже го смушка с пистолета в ребрата и със завързани отзад ръце кормчията побърза да клекне и седна на палубата в разширяващата се локва кръв на Джетсън. Лепкавата течност се просмука в панталоните му.
Роже остави един от хората си на стража и поведе останалите към долната палуба. Спря пред вратата на капитанската каюта. Като корабен стюард разполагаше с карта, която му даваше достъп до всяко помещение, което не е допълнително заключено. Носеше кафето на Франклин всяка сутрин точно в шест и от опит знаеше, че капитанът никога не се заключва. Вратата се отвори безшумно и Роже влезе в дневната. Запали лампата на бюрото и видя, че вратата на спалнята е притворена. От другата страна се чуваше хъркане. Прекоси дневната и надникна. Франклин лежеше по гръб в леглото върху завивките. Беше само по боксерки. Шкембето му стърчеше, бледо и покрито със сиви рехави косъмчета. Устата му беше отворена и от гърлото се разнасяше звук като от дъскорезница. Роже отиде до него и приближи дулото на пистолета на сантиметър от ухото му. Стреля веднъж. Франклин глътна шумно въздух и замря насред издишването, без да издава други звуци и без да помръдне. Роже пусна втори куршум в мозъка му, презареди пистолета и поведе хората си навън към основния салон.
Чичо му Камал дойде да го прегърне веднага щом влезе.
— Аллах да те приеме в лоното си. Днес свържи Божията работа, Адам.
Посочи редицата други пленници, клечащи на пода с вързани отзад ръце.
— Това ли са всички? Липсва ли някой?
Роже бързо преброи главите на членовете на екипажа.
— Да, всички са тук. Капитанът, помощник-капитанът, готвачът и радистът са в жестоките лапи на Иблис, дявола, където им е мястото. Другият липсващ е кормчията, който е под стража на мостика.
Посочи домакина Джорджи Порджи.
— Оставете този тук — и нареди: — По-късно ще се заема с него.
Кимна към двамата младши офицери и главния машинист.
— Тези са офицери. Отведете ги на кърмата и ги застреляйте. Изхвърлете телата през борда.
Говореше на арабски, така че жертвите не подозираха участта си, докато ги изправяха и извеждаха навън.
Роже изчака да чуе изстрелите, след което продължи:
— Всички неверници са налице освен момичето. Тя още спи в каютата си.
Усмихна се безизразно, когато си спомни в какво състояние бе оставил Кайла, напълно изтощена от уменията му на любовник.
— Ще сляза долу да я взема. Междувременно, чичо Камал, трябва да се качиш на мостика и да подкараш отново кораба.
* * *
Кайла не беше сигурна какво я е събудило. Помисли си, че сигурно е чула нещо. Надигна се сънено в разхвърляното легло и се заслуша, наклонила глава настрани. Звукът не се повтори, но имаше някаква друга промяна. Сънливостта забавяше мислите й, така че й трябваха няколко секунди, за да осъзнае, че двигателите са спрели и че корабът се поклаща тромаво на вълните.
„Странно — каза си тя, без да се тревожи особено. — Не е възможно вече да сме стигнали до пристанището“. После осъзна, че мехурът й е пълен. Спусна крака на пода и стана. Помъчи се да запази равновесие от необичайното движение на яхтата и се заклатушка към банята. Седна на тоалетната чиния и въздъхна от облекчение, докато изпразваше мехура си, после стана и тръгна обратно към леглото. Лунната светлина се лееше през малкия прозорец, гледащ към палубата на собственика и плувния басейн. Вече се беше събудила и спря, за да погледа обсипаното със звезди небе и черния океан. Зад кърмата нямаше следа и тя осъзна, че предположението й се е оказало вярно. „Делфин“ беше спрял. Помисли си да се обади на мостика и да разбере от дежурния офицер какво става, но в същия миг покрай прозореца премина някаква сянка. На палубата на собственика имаше някого. Гневът й моментално пламна. Това място беше изрично забранено за членовете на екипажа. Двете с майка й го използваха, за да се пекат голи и да плуват. Вече със сигурност щеше да се обади на мостика и да нареди нарушителят да бъде наказан по най-строгия начин. Но преди да се обърне, забеляза втора фигура. Беше облечена в тъмна дреха, а главата й бе омотана в черен арабски шал, така че се виждаха само очите. Те проблеснаха, когато мъжът се обърна към нея. Той спря пред прозореца и надникна. Кайла се сви уплашено. Мъжът приближи лице към стъклото и вдигна ръка над очите си, но след няколко секунди отстъпи назад. Страхът отново овладя Кайла, когато видя преметнатия през рамото му автомат. Непознатият изчезна от погледа й, но веднага след него покрай прозореца безшумно преминаха още три фигури. Всички бяха въоръжени.