Выбрать главу

Тя поклати начумерено глава, но не се сдържа и хвърли поглед към чекмеджето до леглото.

— Благодаря.

Отвори чекмеджето и извади апарата. Отвори списъка на изпратените съобщения и прочете на глас думите, които беше изпратила на майка си преди няколко минути:

— „Стават ужасни неща. Непознати въоръжени мъже“… Иска ми се да не го беше правила, Кайла. Така само си утежняваш положението — меко рече той и отново я зашлеви жестоко през лицето. Главата й се отметна от удара и Кайла се просна на пода. — Вече никакви подобни номера, ако обичаш. Не ми харесва да те наказвам, но ще го правя, ако ме принуждаваш.

Свали капака на телефона, извади симкартата, прибра я в джоба на анорака и вдигна ципа. После захвърли апарата. Наведе се, хвана отново Кайла за лакътя и я изправи на крака. Помъкна я към изхода и по стълбите към главния салон. Кайла ахна от ужас и се помъчи да се освободи от хватката му, когато видя членовете на екипажа да клечат на пода с вързани ръце, пазени от мъже с насочени към главите им оръжия.

Роже я дръпна грубо.

— Веднага престани с тези глупости! — заповяда й той, поведе я към другия край на салона и я принуди да седне. После направи знак на един от маскираните да приближи.

Кайла го погледна изумено, когато Роже заговори на арабски:

— Не искам и косъм да падне от главата на тази жена. Тя е по-ценна от мизерния ти живот. Разбираш ли какво ти казвам?

— Разбирам, господарю — отвърна онзи и почтително докосна гърдите си.

— Защо говориш на този език, Роже? Кой си ти? Кои са тези хора? Къде е капитан Франклин? Искам да говоря с него — замоли се Кайла.

— Това е трудно за уреждане. Капитанът има два куршума в мозъка — потупа Роже пистолета си. — Дотук с въпросите. Просто стой мирна и чакай. Ще се върна по-късно. Мисля, че започваш да разбираш — трябва ми пълното ти подчинение.

* * *

Когато се качи на мостика, Роже завари чичо си на кормилото. Камал беше опитен моряк, прекарал живота си в океана на всякакви съдове, от малки платноходки до гигантски петролни танкери. Роже погледна компаса и установи, че курсът на „Делфин“ е обратен на онзи, който беше заложил Франклин. Връщаха се в посоката, от която бяха дошли. Отиде до страничния прозорец и погледна назад. Яхтата теглеше щурмовите катери, което обясняваше намалената скорост. Камал внимаваше да не ги потопи. Роже застана до чичо си.

— Вече установи ли контакт с платнохода?

Камал присви очи от лютия дим на ръчно свитата цигара с турски тютюн, която беше залепнала за устните му.

— Още не, но всеки момент ще го видим! — отвърна той.

— Момичето е успяло да изпрати съобщение на майка си. Целият американски флот и военновъздушни сили ще тръгнат да ни търсят веднага щом съмне. Майка й е много влиятелна.

— Ще се погрижим за всичко преди изгрев — увери го Камал, после се усмихна и посочи напред. На хоризонта пред тях внезапно излетя сигнална ракета, хвърляйки тъмночервени отблясъци по гребените на вълните. — Ето го — доволно рече той.

Двата кораба бързо приближиха и когато помежду им останаха няколкостотин метра, Камал даде заден ход и обърна „Делфин“ напречно на вълните и вятъра, за да направи завет на платнохода. Древният съд приближи откъм подветрената страна и на палубата на яхтата бяха хвърлени въжета. След като се скачиха, пленниците бяха прехвърлени в платнохода и затворени в предния трюм. Единствено съпротивляващата се и плачеща Кайла беше замъкната в каютата на Камал и заключена, а пред вратата застана страж.

Без да губят нито секунда, група моряци отвориха задния трюм на платнохода и прехвърлиха на палубата на „Делфин“ пет палети. След като се озоваха на яхтата, тежките брезентови покривала бяха свалени. На всяка палета имаше дузина големи пакети, увити в яркожълт найлон с черни китайски йероглифи по него. За свалянето на един сандък под палубата бяха нужни усилията на трима мъже. Моряците работеха изключително предпазливо с товара си. Във всеки сандък имаше трийсет килограма пластичен експлозив „Семтекс X“.

— Действайте по-живо! — извика им Роже. — Детонаторите не са активирани. Товарът е съвсем безопасен.,

Двамата с Камал също се спуснаха в трюма на „Делфин“, за да ръководят подреждането на сандъците по дължината на кила и под машинното отделение. Роже остави Камал да нагласи детонаторите и да включи часовниковия механизъм, а самият той се качи в кабината на домакина. Джорджи Порджи седеше на пода с вързани ръце, охраняван от един мъж.

— Развържи го! — заповяда Роже. Пазачът послушно пъхна щика на пушката си между китките на Джорджи и сряза найлоновото въже. Острието одраска месестата ръка.