— Доведох и готвача от номер осем — каза Хектор, след като освободи мъжа. Върху скъпия порцелан беше подредена студена закуска от рибно филе и салата. — Зная, че не пиете вино преди залез — продължи той, докато отваряше бутилката „Сан Пелегрино“ и наливаше газираната вода в чашата й.
Рибата беше превъзходна. Хейзъл се опита да не се нахвърля лакомо върху ястието пред него, но той тактично насочи вниманието си към компютърния екран. Остави я да приключи с храненето и едва тогава завъртя стола си към нея.
— Добре. Това ще бъде ситуационната ни стая по време на операцията. Ще се опитваме да не обсъждаме важна информация извън нея. А сега ми кажете всичко, което знаете! — нареди той. — Опитайте се да не пропускате нито една подробност, независимо колко маловажна ви се струва.
Тя заговори тихо, но разбираемо. В края на изложението ръцете й се тресяха и беше мъртвешки бледа.
— Овладейте се, госпожо Банок. Това може да продължи доста време. Яжте и почивайте, за да запазите силите си.
Забеляза нетърпението й и потисна усмивката си.
— Добре. Дотук бях с лекциите. Вече сте голямо момиче.
— Казах ви всичко, което знам. Вие какво имате да ми кажете?
— Засега нищо конкретно, но от онова, което чух от вас, имам много по-добра представа с какво си имаме работа.
Той се обърна към картата на големия екран на стената срещу бюрата. С помощта на компютъра можеше да придвижва електронния показалец по изображението.
— Да погледнем местоположението. Пълна случайност ли е, че „Делфин“ е изчезнал едва ли не на прага на най-важните центрове на „Ал Кайда“ западно от Пакистан?
Хектор премести курсора от северния край на Индийския океан до източния бряг на Аденския залив.
— Йемен! Световната столица на тероризма.
После придвижи курсора през пролива Баб ел Мандеб до Африка.
— Добрите съседи на Йемен от другата страна на Червено море и Аденския залив са Пунтленд в Сомалия, Еритрея и Етиопия. Районът е известен като Кръга на Сатаната — каза той. — Разбунено гнездо на фанатични ислямистки главорези.
Премести курсора още малко на юг.
— Тук се е намирал вашият „Делфин“, насочил се право в лапите им.
Стана от бюрото, отиде до прозореца и застана с ръце на гърба, загледан в сините води на Залива. После рязко се завъртя и вирна брадичка към нея.
— А те са знаели, че яхтата идва.
— Откъде биха могли да знаят? — остро попита тя.
— Всяка година пътувате по един и същи маршрут и по едно и също време, нали?
Тя сведе глава, за да покаже, че е съгласна с довода му.
— Но откъде са могли да научат?
— Госпожо Банок, вие сте ми шеф. Част от работата ми е да зная колкото се може повече за вас. Знам дори в кое училище сте учили.
— Да ви видим! — предизвика го тя.
— Девическа гимназия „Хершел“ в Кейптаун.
Не изчака потвърждението й, а продължи:
— Всяка година „Делфин“ спира в Кейптаун, за да посетите майка си, която живее в лозарското си имение там. Аз знам това, те също го знаят.
— Колко неразумно от моя страна — засрами се Хейзъл.
— Вероятно са внедрили свой човек на борда на „Делфин“ в Кейптаун.
Хейзъл повдигна идеално оформена вежда към него. Проклети прекрасни очи, помисли си той. Как ги мразя само. Погледна картата на стената.
— Откъде знам ли? — попита вместо нея.
— Е? — настоятелно каза тя. — Откъде знаете?
— От случилото се, след като яхтата е напуснала Кейптаун. Устроили са засада, но „Влюбеният делфин“ е бърз съд, а океанът е голямо място. Някой ги е насочвал. Но това са само предположения. Можем ли да проверим дали корабът е приемал нови лица на борда в Кейптаун?
Хейзъл кимна.
— Би трябвало да е сравнително лесно — каза тя. — „Делфин“ е собственост на частна компания в Базел, Швейцария. Цялата административна работа се върши там.
— В това число всички назначения и уволнения?
— Да, включително и това.
Хектор погледна таблото на стената, което показваше часа във всички по-големи столици на планетата.
— Сега в Цюрих е два следобед. Можете ли да позвъните на своя човек там?
Тя кимна и набра запаметения наизуст номер.
— Моля да ме свържете с хер Людвиг Грубер. Обажда се госпожа Хейзъл Банок.
Хектор остана леко развеселен от скоростта, с която се отзова Людвиг.
— Господин Грубер? Бихте ли ми казали дали „Делфин“ е качвал нови хора в Кейптаун? Да, ще изчакам.