— Парите не са важни — отвърна тя.
— Според ограничения ми опит парите винаги са важни. За каква сума я застраховахте?
— Сто и петдесет милиона евро. Господи, Крос, не ви ли е грижа за чувствата на другите?
— Почти не — призна той. — Единственото, за което ме е грижа в момента, е откриването и спасяването на дъщеря ви. Но междувременно слънцето залязва — стана и се протегна. — Бих искал да ви приготвя питие. Нервите и на двама ни са опънати, но не е нужно да се зъбим един на друг. Има куп други хора, с които да се бием. Водка и пресен лимонов сок с лед, нали така?
— Да. Между другото, прав бяхте. Наистина учих в „Хершел“.
Хектор разбра, че това е предложение за мир. Сипа бистрия алкохол върху пукащия лед във високата чаша и доля сок. Тя му благодари с усмивка. Самият той предпочете да си налее скоч и вдигнаха чаши. След като отпиха и кимнаха одобрително, тя се облегна назад и заразглежда лицето му.
— Навремето съпругът ми каза, че решавате в движение. Прав ли сте в случая, Крос? — попита тя.
Той докосна носа си.
— Мирише ми добре. Което е за предпочитане пред предчувствието. Това е логичен сценарий, който включва всичко.
— Тогава къде е дъщеря ми? Ако става въпрос за вземане на заложници, защо вече не са обявили исканията си за откуп? От изчезването на „Делфин“ минаха почти десет дни.
— Дават си време, за да се отдалечат достатъчно. Вероятно корабът им е някой бавен и незабележим платноход, арабски доу. Искат да бъдат в свои териториални води, където ще са в безопасност от военните кораби на цивилизованите западни държави, когато излязат от прикритие. Освен това искат да рухнете и да се пречупите от напрежение и несигурност.
— Още колко ще продължава това?
— Ако предположим, че развиват около четиринайсет възела и са се насочили към Йемен или Пунтленд в Сомалия, вече би трябвало почти да са стигнали целта си — отвърна той. — Остават им не повече от два или три дни.
И преди споменахте Пунтленд. Никога не бях чувала за такава страна.
— Става въпрос за Североизточна Сомалия и обхваща Африканския рог. Това е негостоприемна полупустиня, сурова и суха, три пъти по-голяма от Ню Мексико. На практика е откъсната от останалата Африка от високата планинска верига от западната страна на Голямата рифтова долина. Планините блокират и западните ветрове, които изсипват целия си дъжд по склоновете им. В Пунтленд растат предимно акации, бодливи храсти и тук-там малко трева. Страната обаче е много стратегически разположена на брега на Аденския залив и пази подхода към Червено море. Пунтленд се отдели от останалата Сомалия в края на гражданската война и обяви независимост. Името й е от земята Пунт с древноегипетските исторически извори. Смята се, че през хиляда петстотин и петдесета година преди Христа царица Хатшепсут изпратила експедиция в този район. Сега страната се управлява от слабо свързани помежду си местни военни главатари, които не отговарят пред никого и упражняват свои собствени закони и правосъдие.
Смущаващо неочаквано Хектор смени темата.
— Искате ли да отнесете вечерята в стаята си, където ще можете да се измъчвате на спокойствие? Не ви съветвам. Или предпочитате да седнете с мен в столовата? Готвачът е приготвил великолепно японско телешко вагу. Храна, вино и компания — това се препоръчва горещо на страница сто от последното издание на пътеводителя на „Мишлен“.
Хейзъл бе прекарала сама последните ужасни нощи, а той поне не беше скучен. Вбесяващ? Определено, но не и скучен. Усмихна се и капитулира.
По време на вечерята Хектор държеше разговора далеч от изчезналата дъщеря и яхтата, като предпочете да се спре върху политическото устройство на Абу Зара и работата на „Банок Ойл“ в емирството, след което премина на коне и конни надбягвания — знаеше, че темата я интересува.
— Баща ми имаше няколко състезателни коня в ранчото — обясни той, когато тя изрази учудването си, че е толкова навътре в нещата. — Като хлапе бях негов главен коняр и жокей. Веднъж месечно участвахме в състезанията в Найроби. Всичко беше абсолютно аматьорско, но ние подхождахме ужасно сериозно към него.
Беше осведомен и красноречив, с бърз ум и хапливо чувство за хумор, което я накара поне за миг да се откъсне от безпокойството си за Кайла. Хейзъл се отпусна и си позволи удоволствието да го слуша. Беше изпила само пръст от чашата си, но той вдигна бутилката да й долее. Виното беше чудесно десетгодишно „Романе-Конти“. Стана й смешно, че е разучил толкова подробно вкусовете й. Изглеждаше неуместно да му откаже и тя бутна чашата си към него, но в този момент един от хората му влезе забързано и зашепна тревожно в ухото му. Хектор тръсна бутилката на масата, разливайки червеното вино върху покривката. Сграбчи ръката й и я задърпа да се изправи.