— Елате! — почти изкрещя той.
Двамата затичаха по коридора към ситуационната стая.
— Какво има? — задъхано попита тя. — Какво става?
— Звярът се е разкрил! — каза той и я издърпа през вратата.
Четирима от хората му се бяха събрали пред един от телевизионните екрани. Мъжът, който бе дошъл да го извика, също беше тук. Хектор й го бе представил като Утман, един от старшите му агенти. Беше арабин и мюсюлманин, но той му се доверяваше напълно. Беше й обяснил, че е „от добрите“.
— Кой канал е това, Утман? — попита Хектор.
— Репортаж на „Ал Джазира“ от Доха. Обявиха заглавията в началото на новинарската емисия. Хванах само края, но ще ги повторят в края на бюлетина.
— Донесете стол за госпожа Банок — нареди Хектор.
Седнаха и напрегнато мълчаха, докато гледаха репортажа за визитата на йорданския крал в Иран, за самоубийствен атентат в Багдад и други важни за Близкия изток събития. След това на екрана неочаквано се появи образът на лъскава океанска яхта и водещият заговори на арабски. Хектор започна да превежда думите му на Хейзъл.
— Група бойци, наричаща се „Цветята на исляма“, пое отговорността за залавянето на частна яхта в западната част на Индийския океан. Яхтата „Влюбеният делфин“ е сто двайсет и пет метров луксозен съд, регистриран на Каймановите острови, но собственост на госпожа Хейзъл Банок, президент на корпорацията „Банок Ойл“ със седалище в Хюстън, Тексас. Госпожа Банок се смята за най-богатата жена на света.
На екрана се появи изображение на Хейзъл. Изглеждаше великолепно в дълга бална рокля с легендарната диамантена огърлица, принадлежала преди това на Барбара Хътън. Танцуваше с тенисиста Джон Макенроу на благотворителен бал, организиран от Демократическата партия в Лос Анджелис. Водещият продължаваше да говори, а Хектор превеждаше:
— Според говорителя на бойците яхтата била потопена като отмъщение за неотдавнашните зверства, извършени от американските войници в Ирак. Пътниците и екипажът са взети в плен. Госпожа Банок не е била на борда по време на залавянето на яхтата. Дъщеря й, госпожица Кайла Банок, е била единственият пътник. Тя е сред пленниците.
Появи се снимка на засмяната Кайла в мокър бански, излизаща от плувен басейн. Беше типичен образ на младото, привилегировано и разглезено дете на западни милионери. Оскъдният костюм със сигурност целеше да събуди гнева и възмущението на набожните мюсюлмани по целия свят.
— Бойците ще настояват за извинение от страна на американското правителство за терористичните му действия в Ирак, както и за подходяща финансова компенсация срещу освобождаването на екипажа и на Кайла Банок.
Водещият продължи с коментар за футболен мач в Кайро. Утман изключи телевизора.
Лицето на Хейзъл беше грейнало от радост.
— Господи! Жива е. Детето ми е живо. Прав бяхте, Крос. Тя е жива.
Макар че не гледаха към тях, Утман и другите трима от „Кросбоу“ не пропускаха нито дума. Хектор й се намръщи да млъкне и стана.
— Елате с мен — тихо каза той и я изведе от сградата.
Слънцето отдавна беше залязло. Никой от двамата не проговори, докато не стигнаха плажа и лениво плискащите се вълни. Точно над линията на прилива имаше стар дървен кей, наполовина зарит в пясъка. Седнаха на него един до друг. Два огромни танкера бяха акостирали навътре в залива при терминала, за да натоварят цистерните си. Лъчите на прожекторите им се отразяваха от водната повърхност. Благодарение на тази светлина лицата на Хейзъл и Хектор се различаваха ясно.
— Доведох ви тук, за да можем да говорим на спокойствие, без да ни слушат — обясни той и тя го погледна изненадано.
— Но онова бяха ваши хора. Не им ли вярвате?
— Тези четиримата са може би единствените, на които вярвам. Няма обаче смисъл да излагам на ненужно напрежение верността им. Не е необходимо да знаят какво обсъждаме.
Тя кимна.
— Разбирам.
— Съмнявам се, че наистина разбирате. Хората, с които ще си имаме работа оттук нататък, са най-безжалостните и непочтени типове на света. Ще ви въвлекат в измамен свят, свят на увъртане и лъжи. Наричат се „Цветята на исляма“.
Той се наведе и нарисува с пръст ислямския полумесец върху пясъка между краката си.