Тя слезе тихичко по стълбите, като се ослушваше в проточеното дишане на баща си в спалнята, а после, на светлината на полустопила се свещ, му надраска бележка, с която го молеше да не излиза от къщи, докато тя не се върне от разузнаването си, остави му я ма масата и изтича в настъпващия ден.
Три часа след това господин Мадисън Клей се събуди от силно чукане. Първо той го възприе в съзнанието си като редовното сутрешно повикване на дъщеря му, изсумтя в знак, че го е чул, и се зави по-плътно с одеялата. Сетне се стресна и промърмори една ругатня при спомена за събитията от миналата вечер и намерението си да стане рано, й скочи от леглото. По това време вече му стана ясно, че чукането идва от външната врата и като чу да го вика познат глас, побърза да си намъкне обувките и работните панталони и закопчавайки единствената презрамка, затрополя по стълбите към долната стая. Вратата беше отворена и на прага го чакаше неговият сродник и стар съратник в много кръвни вражди — Брекънридж Клей.
— И твойто ако не е направо дързост, Мад! — възкликна той с възторг и негодувание.
— Какво е станало? — попита обърканият Мадисън.
— Ти трябваше да си станал и да си си плюл на петите — мрачно заяви Брекънридж. — Чудесно е „да не знаеш нищо“, но приятелите на Фил Лараби преди малко са го намерили продупчен с куршум, пречукан и сега насъскват двамата му доведени братя срещу теб. А ти се държиш като последен глупак и оставяш ей тия работи в храсталаците — продължи той ядно и свали палтото, шапката и двуцевката на Мадисън Клей от коня си, който стоеше оседлан при вратата. — Имаш късмет, че ги намерих в гората на идване тук. Имаш време само колкото да се прехвърлиш през границата в щата при твоите хора там, преди да са те сгащили! Хайде, по-бързо, старче! Какво се туткаш и зяпаш там?
[# Става дума за щата Невада. Калифорния, макар и анексирана от Мексико, още не е щат. Тя става щат през 1850 г. Б. пр.]
Мадисен Клей стоеше втрещен и объркан — ужасен. Събитията от миналата вечер за първи път проблеснаха пред него ясно — безнадеждно! Изстрелът, сварването на Саломи Джейн самичка в гората, нейното смущение и желанието да се отърве от него, изчезването на пушката му, а сега това ново откритие, че е взела неговата шапка и палто, за да не може да я познаят! Тя е убила Фил Лараби, преоблечена с тези дрехи, след като е предизвикала неговия не причинил вреда изстрел! Тя, родната му дъщеря Саломи Джейн, се бе опозорила с мъжко престъпление, беше опозорила и него, като си бе присвоила неговото право и беше подло подвела един враг чрез измама!
— Дай ми тая пушка — промълви той дрезгаво. Брекъндридж с учудване и бавно събуждащо се подозрение му протегна пушката. Мадисън я разгледа — едната цев беше изпразнена. Вярно беше! Пушката падна от ръцете му.
— Виж какво, драги — заговори Брекънридж с помрачняло лице, — тука не е имало нищо нагласено. Не е имало платени хора, някой упълномощен да извърши тая работа. Ти си го направил честно и почтено — самият ти?
— Да, кълна се! — избухна Мадисън Клей с прегракнал глас. — Кой е казал, че не съм?
Успокоил се, но все още с убеждението, че Мадисън Клей е бил подтикнат да го извърши от някоя излишна глътка уиски, повлияла на паметта му, Брекънридж отсече:
— Тогава събуди се и да те няма, ако искаш да държа на теб.
— Иди в корала и ми избери кон — бавно изрече Мадисън, все пак не без известно достойнство в държанието си. — Трябва да кажа нещо на Саломи Джейн преди да тръгна. — Той държеше в треперещата си ръка надрасканата от нея бележка, която беше току-що намерил.
Поразен от поведението на сродника си и като познаваше взаимоотношенията между бащата и дъщерята, Брекънридж кимна и забърза към корала. Останал самичък, Мадисън Клей прокара пръсти през косата си, оправи листчето, на което Саломи Джейн беше надраскала бележката си, обърна го и написа на гърба: