Само след малко трите стенни огледала отразиха образа на Джейн в една прекрасна златиста дреха, свободна и тежка, която я правеше невероятно съблазнителна. Класическата гръцка кройка откриваше целите й гърди. Разцепената отпред пола разкриваше голите й крака при всяка крачка. Джейн поруменя от смущение, когато огледалата отразиха тройния й образ. В тази дреха тя се чувстваше по-разголена, отколкото без всякакви дрехи.
— Неотразима! — ръцете на Рюъл я обгърнаха изотзад, едната му ръка сграбчи гърдата й. — Точно както съм си те представял…
Тя посрещна погледа му в огледалото:
— Като проститутка?
— А как иначе? — Подигравката му я сряза като острие. Топлите му пръсти стискаха болезнено пъпката на гърдата й.
Джейн усети, че я залива гореща вълна. Цялата й утроба се сви.
— Тази рокля не може да ме направи курва, също както не си в състояние да го направиш и ти!
— Да, но си смутена.
— Да, смутена съм. Доволен ли си?
— Разбира се, че съм доволен. Защо да не бъда? — Той млъкна, но в очите му се мярна отново недоволство. — Коленичи на пода, по дяволите!
— Леглото не е толкова далеч.
— На пода казах!
Тя само сви рамене и се отпусна на колене.
— Опри се на ръцете си!
Отново същото безумие… Тъмните вълни на възбудата. Подчинение и… очакване.
Тя навлажни устните си:
— Защо?
— Време е да опитаме нещо ново. — Той запретна роклята нагоре, тя усети топлите му длани, които галеха и заграбваха тялото й. Картината на махараджата…
Този път я облада жестоко, като наказание. Дъхът й секна от болка.
— Чакай! Нека да изобразим точно картината. Чакай… Ето така. А сега извърни към мене лицето си… Да, точно това исках…
Джейн се обърна и го погледна. Съзнаваше какво вижда той в нея: разюзданост, наслада и възмущение от самата себе си, задето не е в състояние да се възпротиви на лудата страст, която той толкова лесно умееше да разпали у нея… Лицето му бе зачервено, устните му бяха натежали от сласт, болезненото желание бе разкривило чертите му… Но въпреки това тя видя и онази странна тъга…
— Не е същото! — успя да промълви тя. — Нима не виждаш, че не може да е същото, независимо от това какво ти съзираш в лицето ми… Твоето изражение не е като на картината! Казах ти, че мъжете не познават нежността. Картината лъжеше. Никога един мъж…
Рюъл замря неподвижен.
— По дяволите! Ти… Върви по дяволите!
Той се нахвърли върху нея, сякаш изпитваше омраза. Джейн заби пръсти в килима, обезумяла от желание. Не можеше да каже колко време продължи тази жестока, подлудяваща буря и мощните конвулсии, които разтърсваха тялото му. Почувства като на сън топлата вълна на освобождението и блаженството.
Джейн рухна на пода, неспособна да се помръдне. Сякаш в просъница усети, че той я вдигна и я положи на леглото.
— Добре ли си? — попита Рюъл учтиво.
Тежестта, която бе изпитвала през целия ден, сега заплашваше да я смаже.
— Уморена съм — промълви тя едва.
Той издърпа покривката чак до брадичката й и легна до нея, без да се допира. Очите му гледаха някъде далеч напред.
— И на мене ми секна желанието.
Тя не отговори.
— Можеш да не слагаш повече тази проклета рокля.
— Има ли някакво значение?
— Махни я!
— Много съм уморена.
Той изрече полугласно някаква ругатня. В следващия миг дръпна роклята, раздра я и я захвърли на пода — тя остана там като купчинка злато.
— Доволна ли си?
Такова примирително държане никак не му подхождаше, но Джейн бе посвикнала вече, той се държеше така почти през целия ден.
„Няма никакво значение… — повтори си за кой ли път вече тя и затвори очи изнурена. — Нищо не е важно…“
— Вземи и мене, Патрик! — изплака Джейн и след това повтори вече по-силно: — Вземи ме!
— Какво става? — Рюъл се стресна в съня си. До него Джейн се мяташе и проплакваше. Очите й бяха затворени. Явно сънуваше нещо.
Той я хвана и я разтърси леко:
— Събуди се! Джейн! Това е само сън! Джейн!
— Не искам… не иска-ам да стана като нея! — Тя дишаше със свистене. — Няма да ти бъда бреме! Вземи ме! Нека да дойда с тебе, Патрик!
— Господи, какво става с тебе?! — Той потупа страната й. Кожата й беше гореща. — Събуди се най-сетне! — Рюъл се надигна, седна в леглото и запали лампата. — Отвори тия очи!
Джейн го погледна с невиждащи очи.
— Влакът! Той ще замине! — Тя се замята тревожно. — Патрик, не ме оставяй!
— Никой няма да те остави. — Рюъл я прегърна. Цялата гореше. Той я притисна, за да я успокои. Сърцето му биеше бързо като нейното. — Ето, успокой се. Никой няма да те остави.