— Типично за Картаук. Той е на мнение, че трябва да се стигне до дъното на всяко преживяване, да го изчерпиш до край, независимо от това дали сетне ще се разкайваш.
— Не всяко преживяване.
В тона на Маргарет имаше нещо, което накара Йън да вдигне очи към нея. Бе твърде изненадан, когато установи, че цялата е поруменяла.
— Исках да кажа, че той не е толкова повърхностен, колкото би могъл да си помисли някой — побърза да обясни тя.
— Не е ли?
— Работата му… — Тя се поколеба само за миг и бързо добави: — Той подхожда много взискателно към всичко… — Маргарет стана от столчето. — Време е за вечеря. Ще кажа на Тамар да я донесе.
— Не съм гладен още.
— Скоро ще огладнееш. Трябва да ядеш.
— Маргарет?
Тя постоя на вратата.
— Да?
— Помоли Джон Картаук да ни прави компания на вечеря.
— Защо това?
Страх. Изпита страх. Неговата Маргарет, дето не се боеше от никого и от нищо, сега изпитва страх!
— Иска ми се да възстановя малко уменията си в шаха, а и толкова отдавна не е вечерял с нас. Липсва ми.
Йън видя как мускулите на гърба й се отпуснаха.
— Той е зает човек.
— Все би могъл да отдели една вечер. — Йън говореше подчертано нехайно. — Искам да му поблагодаря, че ти помогна да направиш печата.
— Мога да му кажа, разбира се, но не гарантирам, че ще дойде.
— Дали да не му напиша няколко думи, да го поканя?
— Недей. — Тя чак сега се обърна към него. — Наистина ли ти се иска да го видиш?
— Винаги е приятно да видиш приятел — каза Йън тихо. — Откога не е идвал…
— Добре, ще имам грижата да осигуря неговата компания.
Маргарет се обърна и излезе.
Усмивката му угасна, той се облегна назад, затворил очи, отдаде на болката си.
„Боже всемилостиви! Защо не се смилиш над нас? Защо е нужно Маргарет да поеме такъв тежък кръст на плещите си?“
Възможно е да се лъже. Може би изобщо няма такова нещо.
Ще знае истината, когато ги види двамата заедно.
— Тамар, донеси бутилка друго вино! — Йън се понамръщи и отново насочи вниманието си към партията шах. — Този сорт нещо не ми харесва.
— Разбира се, самир Йън! — Тамар излезе веднага. — Съжалявам, че ви разочаровах. Не искате ли малко уиски? Зная, че го предпочитате.
— Знаеш, Тамар, че той не бива да пие уиски! — намеси се бързо Маргарет. — Лекарят казва, че не може да пие нищо по-силно от вино.
— Лекарят не би трябвало да му забрани уиски, след като той го обича — каза Тамар сериозно. — Малко уиски, самир Йън?
— На мен пък това вино ми хареса — каза Картаук.
— Когато самир Йън казва, че не е добро, значи не е добро — обърна се веднага Тамар леко нападателно.
— Добре, Тамар, донеси ни само бутилка вино — каза Йън.
Картаук се разсмя на глас, когато вратата се затвори след прислужника.
— Мили боже! Сега разбирам какво имаш предвид, Маргарет. Винаги ли е толкова изпълнителен?
— Винаги. — Йън се засмя. — Хората от острова са с такова желязно здраве, че страданията и болестите за тях са истински ужас. Тамар би предпочел да се хвърли в морето, отколкото да приеме един живот на инвалид като моя. Просто не може да си представи как може да ми откаже едно удоволствие, само и само да удължи живота ми.
Маргарет го погледна с укор:
— Ти не си инвалид и той не би трябвало да ти предлага…
— Той просто иска да ми достави радост — прекъсна я Йън. След това побърза да смени темата. — Маргарет не може да се нахвали с твоето майсторство, когато си правил печата на Рюъл. Но не ми се вярва да е по-хубав от моя, Картаук. — Йън премести коня си. — Един слон може да е красив и представителен, но някак си му липсва достойнство…
— Да не искаш да кажеш, че чиракът е по-талантлив от майстора? — Картаук вдигна поглед от дъската за шах и го изгледа развеселен. — Какво оскърбление!
— Казвам само, че ми се иска сам да преценя. Покажи ми този прехвален печат!
— Сега, веднага?
Йън кимна.
— Гризе ме любопитство. Искам да го видя.
— Ще ида да го донеса от ателието. — Картаук понечи да се повдигна от стола си. — След минутка съм тук.
— Не, остави! — Йън се обърна към Маргарет. — Не искаш ли ти да го донесеш, скъпа? Възнамерявам да ликвидирам този господин след няколко хода!
— Щом искаш… — Тя бързо тръгна към вратата. — Макар че ще останеш разочарован. В сравнение с произведението на Картаук моята работа е нескопосана.
— Маргарет, ти никога не можеш да ме разочароваш.
Когато тя излезе, настъпи мълчание.
„Би трябвало да зная, че Картаук веднага ще разбере, че това е само претекст“ — помисли си Йън с облекчение. Слава богу, прямотата на Картаук може да се мери с неговата проницателност!