— Не, но може би много скоро ще имаме проблеми, и то много повече, отколкото можем да си помислим. Медфорд е получил известие от Пикеринг, че старият махараджа е мъртъв.
— Толкова скоро?
— Пикеринг се съмнява, че може Абдар да му е помогнал, но за това сега не бива да се говори, тъй като вече Абдар е на власт.
— И сигурно веднага ще тръгне за Цинидар.
Рюъл поклати глава.
— Преди да се възкачи на престола трябва да мине официалният траур от три месеца. Дотогава той няма да притежава повече власт, отколкото е имал досега. А после, ако е милостив господ, може да имаме още един-два месеца, докато се сети за нас. Но трябва да сме готови.
— Три месеца! — промълви Джейн. — Не мога да свърша линията толкова скоро.
Тя помисли за това колко допълнително време ще загуби, за да заобиколи пътеката, по която слоновете се отправяха към своето вечно жилище. Но това трябваше да се направи. Така животните нямаше да нападат и да рушат построеното.
— За два месеца трябва да свършим! — прошепна Рюъл на себе си. — През третия месец ще прекарам златото и ще укрепя пристанището.
— Изключено.
— Трябва да стане. Медфорд е почти готов. Ще го прехвърля да довърши участъка покрай каньона… — Той бе смръщил чело, мислейки напрегнато. — Ето какво ще направя. Ще затворя мината и ще прехвърля работниците на линията. Аз сам ще ги надзиравам. Мислиш ли, че така ще успеем?
— Може би, но е малко вероятно. Джунглата там е по-гъста, имаме да изкореняваме широка полоса.
— Ще наема още хора от селото.
— И пак няма да са достатъчни.
— Трябва да стане, Джейн! Ако не го направим, може да загубя всичко, което съм изработил през последните години. — Той я погледна в очите: — Нуждая се от помощта ти! Ще ми помогнеш ли?
Не бе и помислила, че някога Рюъл Макларън може да я моли за нещо. Винаги бе изисквал. Но сега беше друго. Този път той дори не се опита да заиграва с едва ли не хипнотичния си чар, негово вярно оръжие. Говореше просто и открито.
„Той обича този остров, той се е превърнал в негова родина…“
Джейн го погледна и почувства някакво странно желание да го закриля.
По дяволите! Тя не може да позволи Абдар да дойде и да го лиши от всичко!
— Ще се опитам. — Тя се обърна и отиде към палатката. — Ела. Дай да погледнем пак картата! Можем да заобиколим пътя на слоновете и все пак да съкратим много мили, ако решим да минем през блатото… Ще трябва непрекъснато да опипваме почвата, да работим в тинята, не можем да спестим седем мили. Ако с това успеем да си помогнем…
— Седем мили са много нещо! — оживи се той.
— Ти можеш да поемеш с хората си отсечката отвъд блатото, а ние с Дилам ще работим в блатото. Стига да можем да…
— Джейн?
— Да?
Пак неговата невероятна, толкова рядка усмивка!
— Благодаря ти, Джейн.
Не беше само усмивката. Думите му също бяха сърдечни и я изпълниха с такова измамно щастие! Тя повдигна платнището на изхода на палатката:
— За мене е истинско удоволствие!
— Моля? — не разбра той.
С малко подигравателна гримаса тя добави:
— Поне засега. Не зная дали ще продължа да бъда толкова великодушна, когато нагазя в блатото.
— Това не можеш да направиш! — каза Пахтал натъртено.
— Разбира се, че мога. Аз съм махараджата.
— Още не си се възкачил на трона. Преди да имаш право да тръгнеш за Цинидар, трябва да мине най-малко месец още.
— Не мога да чакам. Твоят информатор съобщи, че са на път да завършат линията. Какво искаш? Да чакам, докато Макларън има достатъчно средства да превърне острова в непристъпна крепост, така ли? — Абдар се обърна и впи очи в златните маски, накачени по стената. — Ще кажа на Бенарес да опакова маските.
— Мислиш да ги вземеш? — учуди се Пахтал. — Всичките ли?
— Разбира се. А и Бенарес ще дойде с мене, в случай че срещна някой, който е достоен за Локи. Сила ми трябва! За да надвия Макларън. — Абдар се усмихна надменно. — А на потъналите в скръб поданици на моя баща ще оповестим, че съм се оттеглил в Наринт, за да възстановя здравето си.
— Ами армия?
— За пътуването ще ми е необходим един по-голям ескорт като лична охрана, нали всички знаят, че британският полковник само гледа как да ме изтласка от властта, стига да намери сгоден случай. А ако Макларънови ме нападнат внезапно, голяма армия не ни трябва. Ти ще имаш грижата в устието на реката да ни чака кораб.
— Ами ако Пикеринг подразбере нещо? Той не е глупак.
— Не мога аз да мисля за всичко! Надявам се, че Локи ще се заеме с Пикеринг. — Той се усмихна на Пахтал. — Локи и… моят приятел Пахтал.
Пахтал го изгледа притеснен: