— Даже и да остане, това не значи, че непременно ще умре — Рюъл сложи в ръката й калаеното канче. — Картаук е умен, а Абдар ще иска да го хване жив.
— Жив, но за колко? — извърна се Маргарет гневно. — Той ми разказа за това чудовище. Картаук няма да се съгласи да прави за Абдар онова, което той иска… А откаже ли, ще бъде убит.
— Но ти сама каза, че може да е тръгнал с Йън — опита се да й припомни Джейн. — Ти съвсем не си сигурна, че е останал в двореца.
— Така е. — Маргарет пое въздух на пресекулки, като дете, което дълго е плакало. — Все още има надежда. Държа се като глупачка. — Тя изправи гръб и започна да докладва на Рюъл: — Картаук поръча да ти кажа, че хората на Абдар са пехотинци, въоръжени с английски пушки. Подкрепления надали се очакват.
— Навярно смята, че двеста души са му достатъчни — отвърна Рюъл горчиво, — тъй като аз не разполагам с армия. — Той скочи на крака. — Но се лъже.
— Какво ще правим? — попита Джейн.
— Вие с Маргарет ще преместите лагера на другия бряг на реката. Така ще имаме по-добри отбранителни позиции. Ако стане нещо и аз не се върна или ако не успея да ти изпратя съобщение, прекъсни висящия мост и тръгнете към селото. — Той тръгна към коня си. — Ще проверя в лагера на Медфорд дали Йън и Картаук са успели да стигнат.
— А ако не са? — попита Маргарет със свито сърце.
— Тогава ще ида да ги доведа.
— Би ли се върнал и само за Картаук?
— Естествено! Картаук е тук, защото аз го доведох. Очаквала ли си нещо друго?
— Не. Всъщност не — каза Маргарет тихо.
— А какво става с Дилам? — възкликна Джейн обезпокоена. — Ти спря ли да й кажеш, Маргарет?
Маргарет поклати глава.
— Само минах. Не спрях… — Тя прокара уморено ръка по слепоочието си. — Слонове… Не бях виждала в живота си толкова много слонове на едно място.
Джейн обърна пълни с надежда очи към Рюъл:
— Не може ли Дилам да помогне?
— И да изложи живота на хората си? Предполагам, че няма да може.
— Грешиш. Първата вечер, когато ме запозна с нея, тя каза нещо… Отивам при нея, искам да поговорим.
— А аз искам да се оттеглиш на другия бряг! — каза Рюъл.
— След като поговоря с Дилам. — Тя стана. — Маргарет, ти оставаш тук, трябва да си починеш.
— Ще тръгна с Рюъл — каза Маргарет решително. — Но ще ми трябва друг кон. Кобилата ми е напълно съсипана.
— Не само конят ти е съсипан — Джейн се взря в напрегнатото, побледняло лице на Маргарет. Но изобщо не направи опит да отклони Маргарет от нейното решение. Йън беше може би в опасност и Джейн знаеше, че самата тя не би склонила да си почива, ако Рюъл се намира в опасност…
Чак по-късно осъзна абсурдността на тази мисъл.
„Та Рюъл е вече в опасност! Господи!“ Може би отива направо в ръцете на Абдар…
Джейн изпита непреодолимо желание да изтича и да го спре. Има възможност да се измъкнат, да се крият в джунглата, да изчакат, докато премине опасността…
— Рюъл!
Той се обърна към нея.
Не, не може да го спира! Цинидар е неговата родина и хората от този остров са неговият народ…
— Бъди предпазлив! — прошепна тя.
Той се усмихна:
— Ти също!
Любовта, която струеше от усмивката му, просветли мрачното му лице. Тя се почувства стоплена, утешена. Ще се справят някак си заедно…
Джейн стана.
— Маргарет, изпий кафето си. Ще оседлая Бедилайа и ще ти потърся отпочинал кон.
Глава двадесет и първа
Рюъл пристигна в новия лагер на другия бряг на реката към обяд на следващия ден. Не бе слязъл още от лодката и Джейн разбра, че носи лоши вести. Беше бледен, лицето му бе опънато и празно, както тогава, когато се взираше в разрушените вагони в пропастта на Ланпур.
— Какво е станало? — прошепна тя.
— Мъртъв е — каза тихо той.
— Кой? Картаук?
— Йън. — Той гледаше право пред себе си. — Картаук са го пренесли в безсъзнание в лагера на Медфорд. Йън наредил на Тамар да го удари по главата. Йън решил, че някой трябва да спре Абдар, за да могат другите да се измъкнат. И поел това върху себе си.
— О, не! — изплака Джейн. Не беше честно. Йън, благородния, чудесния Йън, на който животът бе отнел толкова много… — Сигурен ли си?
— Абдар бе така любезен да ми изпрати доказателство. Смъртната маска на Йън.
— Какво?
— Картаук казва, че Абдар колекционирал тези проклети маски. Изпратил Тамар със смъртната маска на Йън при Медфорд. С предупреждение, че не бива да оказвам съпротива.