— И ти видя маската? — Джейн почувства, че й призлява.
Той поклати глава.
— Маргарет не позволи да отворим кутията. Предаде я на Медфорд да я пази. Картаук й е разказал как изглеждат тези маски. — Устните му се свиха в тънка черта. — Абдар никога не е дарявал лека смърт на жертвите си.
— Но щом не си видял маската, може да е някакъв трик! Възможно е Йън да е още жив.
— По дяволите! Той не е вече между живите! Тамар е видял маската, докато са я полагали в кутията. — След първоначалното избухване гласът на Рюъл ставаше все по-глух. — А е видял и тялото му.
Значи нямаше никаква надежда. Джейн въздъхна и простена:
— Как е Маргарет?
— Не е на себе си от мъка и гняв.
Джейн се взря в лицето му:
— А ти как си?
— Ще насека тази свиня на парчета!
Леденият гняв в изражението на лицето му я накара да потрепери. Но като помисли за Йън, и тя изпита същото желание.
— Но как?
— Имам няколко идеи.
Следобед на следния ден пристигнаха Маргарет, Картаук, Джеймс Медфорд и хората му.
— Рюъл къде е? — попита Медфорд щом мина по моста.
Джейн посочи на юг.
— Слязоха по реката с Дилам. Какво става с Абдар?
— Като тръгнахме, видяхме, че започва спускането в каньона. Шест часа.
Лицето му бе спокойно и твърдо. Нямаше място за самозалъгване.
Джейн се обърна към Маргарет, която точно минаваше последните метри до брега, следвана от Джон Картаук. Още вечерта, когато пристигна в лагера, Маргарет изглеждаше ужасно, но сега Джейн направо се изплаши от вида й. Силната, жизнерадостна Маргарет сега изглеждаше прекършена, личицето й бе изострено и бледно, под очите й тъмнееха черни кръгове.
— Джейн…
— Маргарет… знаеш как ти съчувствам — каза Джейн тихо. — Мога ли да направя нещо за тебе?
Маргарет поклати глава.
— Никой нищо не може да направи.
Джейн посочи към лагерния огън.
— Сигурно си уморена. Седни до огъня и си отдъхни малко.
— Щом смяташ… — отвърна Маргарет тъпо.
Джейн я изгледа с разтревожени очи. Рюъл й бе казал наистина колко е зле Маргарет, но тази вцепененост и безжизненост бяха по-страшни, отколкото си бе представяла.
— Не се опитвай да я утешаваш!
Джейн се обърна и срещна очите на Картаук, вперени в нея.
— Не ставай смешен — възкликна тя. — Претърпяла е страшна загуба.
— Не бива да й се оставя време да скърби. Дай й някаква работа. Трябва да я събудиш за живот!
— Не мога да направя чудеса — отвърна Джейн уморено. — Щом знаеш какво трябва да се направи, опитай сам.
— Откакто дойдох на себе си с бучащ череп в лагера на Медфорд, не е разменила с мене и две думи. — Той се усмихна притеснено. — Няма сили дори да ме погледне. Аз я подведох.
Джейн го изгледа смаяно:
— Какво?
— Казах й, че може да се уповава на мене и точно тогава направих грешката, подцених Йън! Непростима грешка, която костваше един човешки живот.
— Маргарет ми каза, че ти си искал да останеш вместо него.
— Но не го направих. — Той вдигна рамене. — А това прави ситуацията още по-комплицирана.
— Тя никога не би се съгласила ти да пожертваш живота си.
— Зная. Но нейната съвест е по-будна, отколкото би било полезно за самата нея, а и самата тя е толкова чувствителен човек!
Той продължаваше да гледа след Маргарет.
— Този път не мога да й помогна — заяви той тъжно. — Ти трябва да се заемеш с това. Помогни й, дай й работа, да няма време да се разяжда от скръб.
„Той я обича!“ — помисли Джейн смаяна. Изведнъж се сети колко разтревожена бе Маргарет за безопасността на Картаук. Дали и тя го обича? Как можеш да направиш разлика между чувство за вина, любов и скръб в цялата тази бъркотия?
— Ще я държа в напрежение — обеща Джейн. — За отбраната ни е необходим всеки свободен човек. — Тя смени темата. — Рюъл отиде по-нагоре по реката и непременно иска да говори веднага с тебе. Нужен си му за онова, което е замислил.
— Може да разчита на мене. Господ ми е свидетел, че и аз трябва да бъда в напрежение — каза Джон с измъчена усмивка.
Последните лодки и салове преминаха реката. Джейн се зае да провери разрушенията на въжения мост. Към залез-слънце завършиха със защитните валове. Сега нямаше какво друго да прави, освен да чака.
Към осем часа забелязаха запалените факли на хората на Абдар, промъкващи се по теснините на каньона.
— Готов ли си? — попита Картаук, без да отвръща поглед от лагера на Абдар на другия бряг на реката.
През последните три часа палатките непрекъснато никнеха като гъби, сега пред тях се простираше огромен военен лагер.