Рюъл кимна и заобиколи вала от натрупани клони, за да се приближи до водата.
— Абда-ар! — гласът му проехтя над реката.
Отговор нямаше.
— Абда-а-ар! — провикна се той по-силно.
В светлината на факлата изникна лицето на Пахтал.
— Макларън, откажете се! — извика Пахтал. — Не виждате ли, че фактически сте победени?
— Искам да говоря с Абдар.
— Той е в шатрата си и медитира.
— Извикай го!
— Защо трябва да го викам, след като и аз мога да приема капитулацията ви?
— Тук съм, Макларън! — Абдар застана до Пахтал.
Видът на това гладко, безизразно лице плисна гняв по жилите на Рюъл. Гняв и омраза.
„Овладей се! — наложи си той. — Премисли! Не слушай чувствата си!“
— Има неща за обсъждане — извика той. — Ще прекъснете ли огъня, ако дойда при вас?
— Защо трябва да го правим? Само след ден-два ще разполагаме със салове и ще ви унищожим.
— Не съм глупак, Абдар! Ясно ми е, че спечелихте играта, но аз мога да ви улесня или да ви затрудня. Разрешете да дойдем аз и Картаук!
— Картаук? — в гласа на Абдар изведнъж трепна интерес. — Ще дойде и Картаук, така ли?
— Картаук има отлично чувство за самосъхранение. Той е убеден, че трябва да преговаряме.
— Ако очаква да получи милост от мене, трябваше да преговаря още преди три години! — Самодоволният смях на Абдар проехтя зловещо от другия бряг. — Давай, Шотландецо, слушам те!
— Грешка правиш! — намеси се Пахтал. — Може да е някаква клопка. На нас не ни трябват техните…
— Не поставяй под съмнение моите решения! — сряза го Абдар. — Ти си този, който напоследък трупа грешка след грешка. Извикай ме, като пристигнат! — Той се обърна и излезе от светлика на факлите.
— Успех — прошепна Картаук. — Първата крачка.
Рюъл кимна мрачно:
— Надявам се не и единствената. Да побързаме да минем реката, преди да е решил нещо друго.
— Никой не ми каза, че ще идеш и ти!? — Обърнаха се. Пред тях стоеше Маргарет, вперила подозрителни очи в Картаук. — Защо? Не е необходимо да вървите и двамата.
Картаук сви рамене.
— Абдар държи на моята компания, докато за него Рюъл е само някакъв жалък шотландец. Той се нуждае от помощта ми.
Маргарет придърпа нервно шала около разтрепераните си рамене. Очите й блеснаха заплашително:
— Добре, тръгвай! На мене ми е все едно! Дори и ако това чудовище те разкъса на четири страни. Нека Абдар да го направи, заслужаваш си го, след като си толкова глупав и… — Тя не можа да довърши и побягна разплакана.
Лицето на Картаук доби някакво странно изражение.
— Тя не знае какво говори — каза тихо Рюъл.
— Маргарет винаги знае какво говори…
Рюъл зърна нещо като усмивка около устните на Джон.
— Не ми изглеждаш много ядосан от тези приказки.
— Не съм ядосан. Най-после тя се събуди отново за живот. — Картаук се обърна. — Хайде да тръгваме!
Когато пет минути по-късно Картаук и Рюъл стигнаха до кануто, завариха Джейн вече там.
— Идвам и аз.
— Не, не ни трябваш — възрази Рюъл.
— Напротив, много ви трябвам. Колкото повече ги разсейваме, толкова по-добре. За Абдар ти си само една досадна пречка, мене обаче ме мрази, защото му отнех Картаук.
— Ето че сега ще си ме получи обратно — намеси се Картаук. — Би трябвало да му е достатъчно. Оставаш тук, Джейн.
Джейн изобщо не му обърна внимание. Тя продължи да гледа настойчиво Рюъл.
— Или ще се кача в кануто с вас, или ще преплувам. Решавай!
Рюъл я изгледа сърдито.
— Проклятие! Какво искаш да постигнеш? Не мога да загубя и тебе!
— Значи да плувам.
— По дяволите! — Той я подхвана за хълбоците и я вдигна в кануто. — Но ще оставиш Абдар на мене и ще ме слушаш. Ясно ли е?
— Ясно.
— Не ти ли направи впечатление, че тя каза „ясно“, но не обеща да слуша? — подхвърли Картаук. — Това е съзнателен пропуск.
Рюъл не отговори. Грабна пръта и го потопи във водата.
Когато кануто опря на брега, там вече чакаха Пахтал, Абдар и свита от десет войни.
— Ах, какво неочаквано удоволствие! — възкликна Абдар, като съзря Джейн в лодката. — Вас пък най-малко очаквах Локи е твърде благосклонна към мене днеска.
— Питам се защо и тримата? — каза Пахтал обезпокоено. — Тази работа не ми харесва, Ваше височество. Не е логично да рискуват и тримата живота си.
— Не биха могли другояче. Нали ти казах, че всички те ще дойдат, когато почерпя сила от моите маски? — Абдар се засмя. — И вие дойдохте, мис Барнаби. Може би сте мислили, че ще е добре да сте тук, за да помогнете на приятелите си, когато започнат да ме молят за милост. Но всъщност сте се подчинили на зова на Локи.
— Локи не съществува — каза Джейн сухо.