— Млъкни! — скара й се Рюъл. — Нима искаш да направиш работата още по-трудна?
Абдар насочи вниманието си към Рюъл.
— Винаги сте бил хитрец, Шотландецо. При други обстоятелства Локи би се възползвала от вас. Вие сте много по-разумен от брат ви.
Рюъл реагира само с вдигане на рамене.
— Брат ми винаги е бил глупак.
— До нашите уши достигна обаче, че вие сте се занимавали цели три години с този инвалид — каза Пахтал.
— Нашият бог ни обещава рая, ако вършим добри дела. Не ми костваше големи усилия, а аз исках да се възползвам от този шанс. — Той срещна погледа на Абдар. — Всъщност вие най-добре можете да ме разберете.
Абдар се разсмя:
— Да, разбирам го. Божествата не само ни манипулират, те също се оставят да бъдат манипулирани.
— Не можем ли да отидем на сушата? — попита Картаук. — Или ще трябва да водим до безкрай този разговор в такива неудобства?
— Пак твоята надменност! — Усмивката на Абдар изчезна. — Не си научил нищо ново, Картаук.
— Това, което научих е, че обичам живота. — Картаук го изгледа продължително, без да говори. А след това продължи насмешливо: — А научих и това, че понякога човек трябва да прави известни компромиси, за да може да съхрани този живот.
В погледа на Абдар проблесна интерес.
— Охо? Тогава можем да поговорим при случай. Ела в шатрата ми. — Той се обърна и тръгна към издигнатата по-далеч от брега шатра. — Претърси ги за оръжие и ги доведи при мене, Пахтал!
— Слушам, Ваше височество. — Погледът на Пахтал остана вперен в отсрещния бряг. — Нещо не ми се харесва. Твърде странно е, че…
— … че сме дошли и рискуваме живота си? — довърши вместо него Рюъл, който бе слязъл от кануто и сега помагаше на Джейн да излезе. — Ние, разбира се, знаем какви са шансовете ни.
— Може би. — Красивото лице на Пахтал просветна в злобна усмивка. — Ала много се съмнявам, че този риск не е свързан и с още нещо. Негово височество има твърдото намерение да ви превърне в екземпляри от своята колещия. Убеден е, че може да почерпи много сила от вас. — Той се обърна към Джейн. — А вие ще му правите компания…
— Обещавам да се постарая в това — отвърна Джейн.
Останаха смаяни, когато престъпиха прага на шатрата.
Големи бели свещи във високи златни свещници осветяваха шатрата. Абдар седеше с кръстосани крака върху бяла атлазена възглавница. Около него проблясваха множество наредени в кръг на пода златни маски.
Джейн почувства, че се задушава и й се повдига.
— Спокойно! — прошепна Рюъл и стисна ръката й.
Тя преглътна и откъсна очи от маските. Господи! Досега не си бе давала сметка за зловещата извратеност на Абдар.
— Ето това е! — прошепна Абдар. Чак сега тя видя, че я наблюдава. — Сила! Сигурно сте почувствала каква сила идва от тях?
Ако злото означаваше сила… Наистина го беше почувствала.
— Не — каза тя.
— Лъжете! — Озлоблението изкриви устните му. — Не може да не сте усетили това излъчване. Седнете — той посочи с властен жест възглавниците до себе си.
Сега вече златните маски, проблясващи на светлината на свещите, бяха пред самите им очи.
— Работата на Бенарес не може да се мери с твоята, Картаук. — Абдар посегна към една от маските. — Ето, с този обект ти би могъл да постигнеш чудеса! Тя притежаваше страхотна жизнена сила…
Забри.
Джейн, която смяташе, че по-ужасно не може да стане, почувства, че ще припадне, когато позна в тези разкривени от ужас черти жената, която знаеше.
Абдар се усмихна коварно към Рюъл:
— Харесва ли ви маската, която ви изпратих? Пахтал ми каза, че била едно от постиженията на Бенарес. Жалко наистина, че не можах да я видя. Дали няма да ми предоставите маската за моята колекция?
Лицето на Рюъл остана безизразно.
— Надали.
— Защо не видяхте маската? — попита Картаук направо.
Джейн видя, че той не сваля поглед от Пахтал, който не издържа и започна да се върти неспокойно.
— Аз не разбрах правилно указанията на Негово височество, избързах да ви изпратя маската, без да му я покажа — побърза да обясни Пахтал. — Прав беше да се гневи…
— Условията? — подкани Рюъл.
— Аз мога да реша кога ще обсъждаме условията — заяви Абдар високомерно. — Вие нямате какво да заложите в случая, иначе нямаше да сте тук.
— Не бих казал. Вие имате нужда от злато, а аз разполагам с доверието на цинидарците. Ако ми дадете някаква част от печалбата, аз бих могъл да надзиравам работите в мината и да водя преговорите с туземците.
— Цинидарците не ми трябват. Доколкото се знае, моят прадядо е установил, че са диви и враждебни. Ще доведа хора от Казанпур.
— Такова забавяне надали ще е от полза за намеренията ви. Заедно ние бихме могли…