— Какво беше това? — прекъсна го Пахтал, навел ухо към земята.
Абдар сви вежди:
— Нищо не чух.
— Чух нещо… Като вода или… — Пахтал скочи и излезе от шатрата. — Веднага се връщам. Чух нещо…
Сърцераздирателни писъци изпълниха въздуха.
Абдар скочи и застана на изхода.
— Стой вътре — изръмжа Рюъл на Джейн. Той бързо застана до Абдар. — Джон, пази я да не излиза.
Джейн не се подчини и изтича навън. Въпреки че не бе неочаквана, гледката, която се разкри пред очите й, беше зашеметяваща. По протежение на целия бряг от реката извираха сякаш безброй слонове, с блеснала мокра кожа, като че се търкаляше насам някаква внезапно оживяла кошмарна сила. Ездачите им бяха голи, въоръжени само с копия и тръстикови тръби, за да дишат през тях под водата.
Страхотното стадо вече гърмеше към лагера, предвождано от Дилам, яхнала най-едрото животно. Ужасени, индуските войници бягаха панически, но слоновете преминаха през тях и върху тях като валяк.
Викове, паника, ужас… Писъци от болка.
— Махайте се! — Дилам се наведе, грабна една от факлите, набодени по брега, и с един замах подпали шатрата на Абдар.
— Къде е Рюъл? — Джейн отчаяно се взираше във въртопа от войници и слонове. — Не го виждам!
— Нищо чудно! — Джон я издърпа към дърветата до брега. — В този хаос трудно ще забележиш дори мене!
Тя се откъсна от ръката му:
— Пусни ме! Без Рюъл никъде няма да тръгна!
Целият лагер бе в пламъци, вече нищо не се виждаше, нищо не се чуваше. Само крясъците на Абдар й служеха за ориентир. Джейн знаеше, че Рюъл няма да изтърве Абдар. Очите й горяха, дробовете й сякаш бяха изгорели. В гъстия дим изникна тъмният силует на огромен слон и тя отскочи с ужас встрани.
Сега вече не чуваше дори обезумелите подвиквания на Абдар в оглушителния шум наоколо.
— Рюъл!
— Кучка! — Пахтал изникна от пушека с разкривено от злоба лице. Той вдигна ръка и тя видя блясъка на острието.
Кинжал!
— Лягай! — Картаук я блъсна с все сила и тя рухна на колене, точно когато Пахтал замахна към гърдите й. Той загуби равновесие и полетя напред. Но Картаук го прехвана отзад и притисна гърлото му в странна прегръдка. Очите на Пахтал заплашваха да излязат от орбитите. Само едно леко дръпване на масивната ръка на Картаук — Джейн чу ужасното изпукване, с Пахтал беше свършено…
Картаук го пусна и той се свлече на земята с пречупен врат. Лицето му изразяваше по-скоро изненада, а не ужас…
— За този не ми е жал — каза Картаук, наведе се и взе кинжала. — Щеше ми се да е Абдар, но за него ще се погрижи Рюъл.
— Откъде си сигурен? — промълви Джейн отчаяно. — Нищо не се вижда в този дим. Ако Абдар го издебне…
— Ето ти го! — Картаук гледаше някъде зад гърба й.
Джейн се обърна светкавично и видя Рюъл недалеч от себе си.
До него на земята лежеше Абдар с някак неестествено свити крака. От ъгълчетата на устата му бликаше кръв. Косата на Рюъл се бе развързала и сега падаше свободно по раменете и лицето му. Излъчваше някаква страшна красота, само омраза и възмездие…
Абдар пищеше неистово в краката му.
— Рюъл! — извика Джон Картаук.
Рюъл вдигна очи. Картаук му хвърли кинжала на Пахтал. Но Рюъл не го хвана.
— Не! — каза той глухо. — Не веднага! — Той вдигна Абдар като торба и го повлече навътре в дима, по-близо до светлината на пламтящата шатра. — Вие двамата… с Джейн, тичайте към дърветата!
Абдар се бореше със зъби и нокти.
— Локи! Локи ще ви накаже! Локи… — Той се задъхваше и гълташе кръв. — Локи ще ви унищожи.
— Скоро ще можеш да си поговориш с Локи — изпъшка тежко Рюъл и пусна Абдар на земята недалеч от брега.
Той изтича към дърветата, под които бяха застанали Джейн и Картаук.
— Слоновете свършиха своето. Подкарайте ги обратно към другия бряг!
— Не! — изписка Абдар, който разбра какво означаваше тази заповед. Слоновете ще го… — Не е такава волята на Локи…
Слоновете вече извираха из черния дим, забързани да се махнат по-далеч от огъня. Джейн не бе сигурна дали те изобщо са забелязали сгърченото тяло на Абдар.
Тя стисна очи. Не би помръднала пръста си да го спаси, но и не можеше да гледа хладнокръвно как ще го стъпчат слоновете… Не чу отчаяните писъци. Справедливостта беше възтържествувала…
Рюъл не затвори очите си. Той гледаше с демонично задоволство към онова, което бе останало от Абдар.
— Вие карайте напред! — каза Джон Картаук на Джейн и Рюъл. — Аз имам да свърша още нещо.
— Какво? — изненада се Рюъл.
— Маските. — Картаук хвърли поглед към почернелите парцали, останали от великолепната шатра на Абдар. — Маските са още там.