— Можем ли да си позволим тази безсмислица? Едва намерихме парите за локомотива.
— Можах да поспестя нещо оттук-оттам. — Патрик отново пийна, без да я поглежда. — Махараджата си пада по лъскавите работи. Трябва да му угаждаме.
— Така е, наистина. — Джейн не откъсваше загрижени очи от лицето на Патрик. — И от какво можа да спестиш?
— Ами… посъкратих тук-там по някой детайл. Нищо съществено.
— Сигурен ли си?
— След като ти го казвам… — Патрик явно се подразни. — От четиринадесетгодишен строя железници. Предполага се, че зная какво върша.
— Исках само да съм сигурна…
— Уф, тук е страшно задушно! — Патрик блъсна назад стола си, изправи се и взе шишето и чашата. — Излизам на верандата, дано е по-хладно.
„И най-вече там никой няма да му задава мъчителни въпроси!“ — помисли си Джейн.
Тя го проследи с очи как отива към верандата — стъпката му беше малко несигурна, но не залиташе, а това означаваше, че при разговора с махараджата и Пахтал не е проличало, че е пиян.
Пахтал. Неговата поява и тези поздрави бяха предупреждение, че за Абдар тя не е потънала в забвение. През изтеклите две седмици Джейн бе особено внимателна. Абдар сигурно е бесен от яд! Лека усмивчица на задоволство трепна на устните й. Но надали имаше място да тържествува. Принцът скоро ще изгуби търпение. Крайно време е да посети Забри в нейния Дом на радостите и да я помоли да уреди най-сетне извеждането на Картаук от града…
Усети как изтощението я загръща като тежка, ледена пелена. Да се измие, да си легне… И да се опита да не мисли за Абдар, за баща му, за Картаук и за непосилния труд, който я очаква утре на обекта.
Докато прекосяваше дневната, за да се прибере в стаята си, Джейн чу Патрик да си тананика нещо. За миг усети как я залива вълната на гнева. Патрик! Той дави грижите си в уиски и оставя на нея да се трепе с проблемите…
— Джейн! — подвикна Патрик.
Тя остана на мястото си, без да се обърне.
— Какво има?
— Най-добре ще е утре да не ставаш от леглото. — Гласът му бе мек, топъл, почти сърдечен. — Не можем да си позволим пак да легнеш болна. Какво бих правил без тебе!
Целият й яд се изпари. Тя го обича, той има нужда от нея, бог е свидетел…
— Няма ми нищо. Само съм преуморена.
— Да, да, трябва да се щадиш!
В стаята си тя запали маслената лампа на масичката до тясното, скрито под мрежа за комари легло, и започна да разкопчава провисналата си риза. Сега се чувстваше вече по-добре, а ще се съвземе напълно като свали от себе си праха и потта от деня. Реши, че ще е глупаво да отлага за утре посещението при Забри — Абдар се превръщаше във все по-сериозна заплаха. Ще се поосвежи в банята и след това вече ще има сили да язди до града и да разговаря със Забри.
— Това пък какво е?! — прошепна Йън, вперил очи в голямата двуетажна, измазана с жълта пръст къща на отсрещната страна на улицата.
Рюъл гледаше входа, в който Джейн Барнаби изчезна.
— Това е къщата на Забри. Наричат я Къщата на радостите, казанпурска версия на долнопробен бардак. Но не и място, което се посещава от почтени жени.
— Забри? Ах, да, Абдар спомена нещо такова… — Йън намръщи чело. — Но Абдар може и да е излъгал…
— Не е излъгал.
— Ти откъде знаеш?
— Прекарах две нощи тук миналата седмица.
— Не си ми казал.
— Просто нямам навик да се изповядвам, когато хлътна в някой бордей — каза Рюъл тихо.
— И не научи ли нещо за Картаук?
— Не, не мога да тръгна от курва на курва да разпитвам.
— Тогава защо отиде в къщата?
— За да намериш богата златна жила, трябва да преровиш целия си участък. А специално това разузнаване си има своите прелести. Забри е ревностна жрица на Камасутра.
— Това пък какво е?
— Така се наричат осемдесет и осемте пози в любовната наслада.
— Варварски наслади… — Йън помълча малко, но не успя да обуздае любопитството си. — Ти колко от тях изучи?
Рюъл се засмя.
— Шест. Не можеш да очакваш повече за две посещения. — Усмивката му угасна, когато насочи отново поглед към къщата. — Ще ми се да знам докъде е стигнала мис Барнаби в радостите на Камасутра. Струва ми се, че ти тотално се излъга по отношение на нея.
— Не може да се твърди със сигурност. Възможно е Картаук да е скрит именно в тази къща.
— Възможно е — усмихна се Рюъл. — Ала не е много вероятно.
— И защо не?
— Абдар знае, че тя посещава къщата и съм сигурен, че е накарал да я претърсят из основи. Не, на мене ми изглежда по-вероятно, че сега й липсва нейният любовник и тя търси отдушник за своите желания. Решила е да се разтуши в този дом. Забри ми довери, че някои от онези привидно непорочни жени на офицерите от крепостта понякога посещавали къщата й. Тя им дава някакви невероятни маски, за да не бъдат разпознати, предоставя им някой полутъмен салон и вече те си припечелват каквото могат… — Рюъл говореше с подчертана небрежност, за да прикрие тревожната смесица от възбуда и разочарование, които изпита, като си представи Джейн Барнаби гола в някоя от тези затъмнени стаи за удоволствия. Той тръгна да пресече улицата.