— Къде отиваш?
— Ами искам да си предложа услугите. — Той погледна Йън с дръзка усмивка. — Писна ми да дебна и да чакам! Време е моят интерес към дамата да придобие по-конкретна форма.
— Ще поискаш от Забри да ти изпрати Джейн?!
— О, не, не по име. Име не е необходимо. Съмнявам се, че тази нощ у Забри има и някоя друга бяла жена.
— Чакай. Идвам с тебе.
— Заради мене си готов да се простиш с твоята непорочност?! — Гласът на Рюъл бе пълен с подигравка. — Дума да не става! Маги никога няма да ми го прости!
— Маргарет — поправи го Йън. — Съвсем не възнамерявам да се отдам на плътски удоволствия.
— Пошегувах се, Йън! — Рюъл изгледа брат си с любопитство. — Сгодени сте откакто Маргарет навърши шестнадесет. Да не твърдиш, че след толкова дълго чакане си й все още верен?
— Естествено.
— В тия работи няма „естествено“. Започвам да мисля, че призванието ти е било да станеш свещеник. — Рюъл се разсмя. — А у Забри един свещеник би бил съвсем не на място. Чакай ме тук!
— Не сте добре дошла тук! — В очите на Забри блесна ненавист. — Достатъчно ядове ми създадохте!
— Но ви дадох и достатъчно рупии, за да подсладя ядовете!
— Така е. — Лицето на Забри се поизглади, когато се обърна и се погледна в огледалото на тоалетната си масичка. — А и се радвам, когато мога да скалъпя някоя и друга неприятност на Негово величество. Поседнете, докато се приготвя за вечерта.
Джейн се отпусна върху копринените възглавници на дивана.
— Идвал ли е Абдар след онзи обиск?
Забри поклати глава отрицателно.
— Казах му, че тогава сте дошла само за да се предложите на моите клиенти. — Жената се усмихна хитро. — Казах му също, че за вас това е единствената възможност да се позабавлявате, без да се опозорите… Хитро го измислих, нали?
— Много хитро… — Джейн погледна Забри със сериозни очи. — Трябва да поговорим.
— За какво пък сега? — Забри не откъсваше очи от огледалото, напълно погълната от това да рисува очите си.
— Картаук.
— По дяволите! — Забри подскочи уплашено. — Това е опасна работа!
— Нали казахте, че Пахтал и Негово величество не са идвали оттогава?
— Но това съвсем не значи, че не ме следят. — Забри сложи ярко червило на устните си. — Трябва да измислите някаква друга възможност да го изведете от Казанпур. Не искам да си навлека гнева на Негово величество.
— А аз мислех, че се радвате, когато можете да изиграете някой номер на Абдар…
— За дребни работи. Но с всеки изминал ден той става все по-силен и много скоро ще бъде истински опасно да загубиш благоразположението на Негово величество.
— Извинявайте за безпокойството! — На вратата се появи сърнооко девойче, същото, което бе въвело Джейн в стаята на Забри. Дошъл е един мъж. А ти каза…
— Аз съм заета, Ленар! Дай му някоя друга.
— Ама ти каза да ти съобщя, когато този мъж дойде отново…
Забри се извърна светкавично към момичето:
— Шотландеца?
Момичето кимна.
— Казва, че му се искало нещо различно. Искал бяла жена…
— О! — Около устните на Забри трепна едва забележима усмивчица. — Май ще трябва да го накарам да промени желанието си. — С кимване тя посочи към вратата на срещуположната стена. — Въведи го там и се погрижи да се чувства добре. Кажи му, че идвам след няколко минути. — Когато момичето излезе, Забри отново се обърна към Джейн. — Трябва да вървя. Имам клиент.
— Аз също съм клиент. Той може да почака.
Усмихната, Забри взе една четка със сребърна дръжка и я прокара през дългите си тъмни коси. — Да, ама аз не искам да го карам да чака. Той е… необикновен. Истинско предизвикателство. Досега не съм срещала европеец, който да ме превъзхожда по знания и опит. А с него не съм сигурна дали аз управлявам положението…
— В жилите ви тече английска кръв. И вие сте половин европейка.
Яркочервените устни се изпънаха в тънка черта.
— Британските офицери, които търсят моя дом, надали биха се съгласили с вас. В мене те виждат само тъмнокожата екзотична жена, която ги възбужда. Просто благоволяват снизходително да ме опитат… — Забри се изправи и приглади тежката си шафраненожълта роба. — Не разбират, че посегнат ли да ме вземат, всъщност аз ги взимам.