— Мразите ли ги?
— Изпитвам към тях не по-голяма симпатия, отколкото към индусите, които ме смятат за парий и им е забранено да ме докосват, тъй като съм със смесена кръв. Всъщност, всичко това няма значение. В скоро време ще бъда толкова богата, че няма да са ми нужни нито едните, нито другите. — Забри се усмихна подигравателно и погледна в огледалото към Джейн. — Ние и двете сме отхвърлени, всяка по свой начин. Не е ли така? Пристигате ми тук в тия мъжки дрехи, понякога толкова уморена, че едва се държите на краката си. А има по-лек живот от този, който водите. Защо не зарежете тази глупава железница и не ме оставите да ви науча как се правят пари?
Джейн поклати глава.
— Съвсем няма да ви е зле! — Забри я изгледа критично. — Млада сте и не сте непривлекателна. Понякога на британците им писва от екзотика и им се ще да се утешат със сънародничка.
— Както този ваш шотландец?
Забри сви вежди.
— Той е искал само да ме подразни. Обзалагам се, че ще остане разочарован, ако му изпратя, която и да е друга. — Пръстчетата й оправиха умело рюша около деколтето. — Е, какво мислите за моето предложение?
— Ще кажа не.
Забри сви нехайно рамене:
— Мога да чакам. Ще видите, че ще промените мнението си. За една сама и беззащитна жена има само един път.
Увереността, която лъхаше от думите й, ужаси Джейн.
— Казах не! Не съм сама, а дори и да бях, нямам нужда от никого! Мога сама да се грижа за себе си. Не съм проститутка. Никога няма да стана проститутка!
Забри се усмихна надменно:
— Значи и за вас една проститутка спада към париите, които не бива да бъдат докосвани?
Джейн пое с мъка въздух, опитвайки се да се овладее. Разпалеността, с която бе реагирала на думите на Забри изненада и нея самата.
— Не съм казала такова нещо. Не исках да ви засегна, а още по-малко пък да ви съдя. Моята майка бе проститутка при много по-мизерни условия. Всеки трябва сам да вземе решение, но аз… — Тя се поколеба за миг и издекламира още по-звънко: — Предпочитам да умра, отколкото да се продам и да се заробя…
— Зависи от това как човек вижда нещата. Ако жената е достатъчно изкусна, мъжът е този, който се заробва. — Забри се обърна с гръб към огледалото. — А сега трябва да си вървите.
— А Картаук?
Решителното изражение на Джейн накара Забри да се усмихне:
— Изглежда никога не падате по гръб. За много работи сме на различно мнение, но тук виждам една обща черта.
— Имате ли възможност поне да намерите за Картаук някакво скривалище в града, ако се наложи?
— Ако го направите така, че това да не ми навлече неприятности, аз ще се…
Вратата се отвори с трясък и младото момиче се втурна отново в стаята.
— Пахтал! Пристигна преди няколко минути. Иска да говори с тебе!
— Какво? — Забри се обърна към Джейн. — Глупачка такава!
— Той не ме е преследвал — възрази Джейн. — Познавам го и бих го забелязала. Сигурно е наблюдавал къщата.
— И ви е видял! Това е! Какво значение има как е дошъл? Важното е, че е тук.
Джейн потръпна от ужас, като си спомни зловещото изражение на Пахтал и болката, която й причини като извиваше ръката й.
— Как мога да се измъкна незабелязано?
— Вече е твърде късно. — Забри я хвана за ръката и я бутна към междинната врата. — Той сигурно ще прерови сега къщата да ви търси, но аз ще се опитам да го задържа далеч от тук…
— Но как?
— По най-простия начин. Когато дойдат тук, и Пахтал, и Абдар никога не пропускат да се възползват от моите услуги. Ще ви повикам щом е чисто.
Забри отвори вратата, избута Джейн в съседната стая и заключи вратата след нея.
Глава трета
Въпреки полумрака Рюъл позна лъскавата коса на Джейн Барнаби още щом тя влезе в стаята.
Целият се изпъна от напрежение, чак слабините го заболяха.
„Спокойно! — каза си той. — Тук съм с друга цел, а не да угаждам на тялото си!“
Спокойствие? Какво спокойствие, когато в този момент нямаше място нито за спокойствие, нито за благоразумие…
Ето я пред него. Скоро ще узнае за нея повече, отколкото е знаел досега. Скоро ще я докосне за първи път…
Джейн чу как ключът се превъртя в ключалката зад гърба й. Щракна и вратата в другия край на стаята. Беше заключена.
Още не можеше да си поеме дъх от уплаха. Малката маслена лампа на масичката до Джейн се силеше да разпръсне мрака в стаята, тежкият мирис на мускус и опиум заплашваше да я задуши.
— Най-после! Приближи се, искам да те видя!
Джейн подскочи. Погледът й се стрелна към мъжа, легнал на леглото в другия край на стаята.
На оскъдната светлина можа да види само, че е гол и гледа към нея, излегнал се на една страна. Подпрял глава на ръката си, той я оглеждаше напрегнато.