— Колко странно! Изглежда Забри се е хванала на думите ми.
Джейн чак сега различи говора му — шотландецът, мъжът, който Забри нареди да въведат в тази стая!
— Забри ще се позабави. Заета е в момента.
— И изпраща тебе, за да се позабавляваш, така ли? — Той й направи знак с ръка да се приближи. — Успокой се! Не се сърдя. Вярно е, че казах на Забри, че ми се ще англичанка този път.
Той бе изтълкувал нейната паника като страх, че е недоволен! Идеше й да се изсмее на глас.
— Не съм англичанка, а и не съм притеснена. Просто вие разбирате погрешно положението.
— Погрешно ще е, ако не дойдеш по-близо да те видя. Тогава вече ще се ядосам!
Милостиви боже! Как може да има толкова красив мъж?! Прилича на лъв — златиста кожа, златисто кестенява коса, прихваната на опашка отзад на тила, така че оставя открити съвършените линии на лицето му… Но очите са сини, не са зеленикави или жълти като на котка, не, те сияят, някак си тъмносини, пронизващи…
Шотландецът вдигна вежда:
— И колко ще се забави Забри?
Джейн съвсем забрави какво се готвеше да каже. Сега бързо се окопити:
— Трябва да имате търпение.
Мъжът се изсмя:
— Понякога е доста трудно да имаш търпение. — И той посочи към слабините си: — Както виждаш.
Погледът й проследи жеста му, но тя бързо изви очи отново към лицето му.
— Забри ще дойде съвсем скоро.
— Не Забри е виновна за това състояние. Ти влезе и желанието ми избухна изведнъж.
Джейн го изгледа недоумяваща.
— И аз самият съм изненадан — продължи той. — Не съм очаквал такова нещо. Още повече, че в тези твои мъжки дрехи не изглеждаш много съблазнителна. — Той се пресегна и я хвана за китката. — Свали си дрехите.
От неговото докосване цялото й тяло пламна, побиха я тръпки — стори й се, че й призлява, не можеше да си поеме въздух.
— Не.
— Предпочиташ аз да те съблека? — Той я притегли към себе си и тя седна на леглото до него. Мъжът не откъсваше очи от нея. Миризмата му я обгърна. — И защо не? — прошепна той. — Предполагам, че ще е много интересно да видиш как едно момче се превръща в момиче…
— Не съм казала, че аз…
Той започна да разкопчава ризата й.
Джейн инстинктивно се дръпна назад. Сега вече той сграбчи с една ръка и двете й китки.
— Шшт, спокойно! — С другата си ръка започна да гали гърдите й през мекия плат на ризата. — Искам само да те разгледам… Виж колко е добре… Колко е хубаво така… — И той погали зърната на гърдите й, ясно очертани под ризата.
Джейн усети някаква пареща тръпка, сякаш огън прониза тялото й и остави жарава между краката й…
Защо не се съпротивлява? Има достатъчно сили да се освободи от ръцете му, стига наистина да иска да го направи… Пахтал! Разбира се, Пахтал! Тя се вкопчи в единственото разумно обяснение, което й дойде на ум. Пахтал е причината. Тя се бои, че Пахтал може да дойде, ако сега се развика.
Ароматът на тютюн я опиваше.
— Аз… Не искам.
— Искаш, разбира се, че искаш! — Той разкопча още две копчета. — Защо иначе си тук…
— Не разбирате — изхлипа тя.
— Каза го вече. Лъжеш се. Дори много добре разбирам. Попитай Забри… — Още едно копче. — Ние с теб можем…
— Оставете това!
— Не искаш да те съблека? Моля! — Той остави ризата и хвана отново двете й китки с една ръка. — Ето на, престанах. Палецът му опипваше бавно дланта й. — Мазоли! — Той бавно обърна и разгледа ръката й. — Охлузена и грапава. Надали е от бране на цветя в някоя английска градина.
Тя направи опит да издърпа ръката си, но хватката му само стана още по-здрава.
— Не исках да те обидя. Обичам мазолести ръце. — Той тръкна своята длан върху ръката й. — Усещаш ли? Зная какво е да работиш, да работиш толкова, че да не можеш да ходиш от изтощение. Зная какво е умора и отчаяние. Зная какво значи да упорстваш, да се изтрепваш от работа и все да не можеш да стигнеш до целта… — Гласът му бе като топла милувка, словата му плетяха златни мрежи да уловят чувствата й. — И затова трябва да използваме всеки шанс да се продаваме…
— Не искам да се…
— Тихо! — Той се наведе към гърдите й и впи устни в тях. — Исках само да те погледам, но така е много по-добре. Дори е по-възбуждащо, когато гледам зърната през ризата ти. Жените, които идват тук, носят маска, а ето че и ти си маскирана в мъжки дрехи.
Дъхът му пареше кожата й. Собствената й възбуда я изгаряше. Чувстваше се като замаяна, зашеметена, не си даваше сметка къде е. Сигурно е от този тютюн…
Той държеше главата си наведена и тя не можеше да види неговите светли, искрящи очи. Но изрусялата му от слънцето коса светлееше в полумрака. Едно непознато, диво, изпълнено със сила животно, готово за скок…