— Китайците казват, че ако спасиш някого, неговият живот ти принадлежи. Няма как, момичето ми — гласът му бе станал ласкав и топъл, — сега вече просто не можеш да ме зарежеш.
„Той знае точно как да постигне целта! — помисли си Джейн изненадана. — И с последната клетчица от своето красиво, силно тяло той знае как да постъпи, за да убеди една жена… Научил го е при безчет такива срещи… като снощната…“
— Не! — Джейн реши да сложи край на спора. — Благодаря ви, че се погрижихте за раната ми. Не се тревожете! Убедена съм, че няма да последват никакви неприятности.
— Не, не си убедена! — Рюъл й препречи пътя към вратата. Лицето му отново бе станало мрачно. — Лягай в леглото!
Тя не помръдна. Само стоеше и го гледаше. Най-после той не издържа:
— Добре тогава! Ще те пусна да идеш да се трепеш на твоя обект, но поне си почини няколко часа. Наспи се и щом съмне, тръгваме двамата.
— Двамата?!
— Цял Казанпур се е струпал там да работи. Защо не и аз? След снощи бих казал, че ти е нужен някой, който да ти прикрива гърба поне.
— Нямам нужда от пазач. Мога сама да се пазя.
— В такъв случай ще бдя над теб, да не се съсипеш от работа.
„Ще бдя над тебе…“
Думите извикаха някаква сладка, болезнена омая.
— Строежът на линията не е работа за вас.
— Няколко дни няма да ми навредят.
Джейн се огледа в богато подредената хотелска стая.
— Надали ще бъдете от голяма полза…
— Защото не живея в коптор? Попитай Йън къде ме намери в Крюгервил. Когато искаш аудиенция с махараджата, не бива да се скъпиш за рупиите. Уверявам те, че мога да се окажа полезен в много случаи, а и не се боя от тежка работа.
Тя си спомни грубата длан, която я бе погалила.
— Сега си лягаш! — повтори Рюъл. — Ще те събудя призори, за да тръгнем с конете за обекта.
Джейн послушно се обърна, отиде до леглото и вдигна покривката. Ако рече да спори с него, хем нищо няма да постигне, хем само ще хаби сили. Като позабива цял ден болтове, няма да има повече никакви угризения на съвестта…
— Ще ми трябва друга риза, за да не се вижда превръзката. Никой не бива да разбере, че съм ранена.
— Мисля, че мога да ти намеря.
— И не забравяйте да ме събудите! — Тя затвори очи.
— Да кажа ли на Райли, че си тук? — попита Рюъл.
— Не, той няма да забележи отсъствието ми. Когато става сутрин, аз вече отдавна съм тръгнала.
— Колко мило от негова страна — каза Рюъл саркастично.
— Вървете си — каза тя, без да отвори очи. — Пречите ми да заспя.
Тя чу смеха на Йън:
— Охо, ако и това не беше поставяне на място! Ела да пийнем при мене по глътка уиски. Тази пъклена горещина ме съсипва. Веднъж да си ида в Гленкларън.
— Не минава ден да не го кажеш.
Джейн остана сама. Чу как се затвориха двете врати след тях. Каква странна противоположност са тези двама мъже! Рюъл — непредсказуем и бляскав, като живак, брат му — солиден и тежък като необработен гранит. И въпреки това такава спойка между двамата, макар и толкова различни…
Не бива да мисли повече за Рюъл и брат му. Никакви шотландски благородници, никакви красиви, екзотични мъже нямат място в живота й. Сега да спи, да събере сили, да превъзмогне тази слабост…
— Харесва ми! — Йън подаде пълната чаша на Рюъл. — Мило момиче.
— Харесва ти, защото упоритостта й е не по-малка от твоята.
— Признавам, че винаги ми е било забавно, когато се намери жена, която успее да ти каже „не“. Това е полезно за характера ти. — Йън взе своята чаша и застана до прозореца. — Имам впечатлението, че заплахата за това момиче далеч не се свежда само до неблагоразположението на махараджата…
— И аз мисля така.
Стояха мълчаливи, всеки с мислите си. Изведнъж Йън попита:
— Снощи много се забави. Да не си… — Той се поколеба и млъкна.
— Хм, питаш ме дали съм… мърсувал с нашето гостенче?
— Нещо такова.
— Не съм. — Рюъл отпи от чашата си. — Още не.
— Все още ли мислиш, че този… Картаук й е любовник?
Рюъл примижа.
— Не виждам защо би трябвало да променя мнението си. Тя поема голям риск заради него.
— Можеше днес да е мъртва. — Йън смръщи чело. — Но сега всичко се промени. Всичко. Искам да те помоля да се откажеш от тази лудост да използваш момичето като примамка за Картаук.
Рюъл не отговори.
— Рюъл? Не ме ли чу?
— Нищо не се е променило, освен това, че сега съм в малко по-изгодна позиция и мога да се добера до повече информация. — Той се усмихна цинично. — Махни това ужасено изражение от лицето си!
— Искаш само да ме шокираш — каза тихо Йън. — Това момиче ти спаси живота! Не можеш да злоупотребиш с доверието й.