— Според Патрик животните трябва да изпълняват някаква функция. — И тя бързо добави: — Много хора мислят именно така за домашните животни. Обзалагам се, че не сте имали някакъв домашен любимец?
— Ще загубиш облога. И аз си имах едно време… нещо такова.
Джейн го погледна изненадана:
— Куче?
— Лисиче.
— Какъв странен избор!
— Самият аз бях странно момче.
— И как се казваше?
— Не бях го кръстил.
— Защо?
— Приятел. Просто бе мой приятел. Би било твърде претенциозно да му давам име. Беше единственото ми другарче, така че нямаше с кого да го сбъркам.
— Странно… — Джейн внимателно крачеше по траверсите. — Само половин миля още и там вече ще разполагам с цяла група строителни работници да ме пазят. Няма защо да идвате по-нататък.
— Престани да търсиш как да се отървеш от мене! — Той слезе от коня и също го върза до нейния. — Абдар не е единствената заплаха. Ами ако се подхлъзнеш и паднеш от моста? — Той хвърли поглед надолу към тясната жълто-кафява нишка на реката, която се виеше на дъното на каньона. — За давене, няма да се удавиш, но положително ще се нараниш. Освен това, защо трябва да се махна? След като съм вече тук, мога да науча още един занаят.
— Няма какво толкова да се учи, за да може човек да полага релси — каза тя сухо. — Иска се само здрав гръб.
— Имам го.
Изведнъж тя отново видя мислено Рюъл — такъв, какъвто се бе излегнал на леглото, гъвкав и силен.
— Не се съмнявам — каза тя почти без глас.
— Означава ли това, че съм нает?
— Ами раната ви? С рана на рамото не може да се работи.
— Рамото ми заздравя. Държа още превръзката само защото Йън настоява.
Трябваше все пак да му откаже. Мястото му не е тук. Присъствието му ще бъде само едно отклоняване на вниманието й, абсолютно ненужно…
Но някакви странни тръпки я спряха да изрече думите, които биха го отрязали и поставили на място. Какво бе станало? Как той успя да придаде на тези няколко часа топлота и яркост, каквито тя никога не бе изпитала? Няма да е чак толкова лошо, ако му позволи да остане още малко с нея…
— При тази жега работата съвсем не е удоволствие. Ще ви омръзне само след ден-два.
— Няма. — Той се засмя. — Никога не зарязвам някоя работа, докато не се появи нещо по-интересно.
Глава четвърта
Той наистина не се отказваше.
Единствената причина да не откъсва цял ден очи от него е нейната загриженост за рамото му — така се увещаваше сама Джейн.
Но раната явно не го безпокоеше. Мускулите на гърба и бедрата му се движеха плавно и гъвкаво, като ходовите щанги на локомотив. Ритмичната сила, с която набиваше безотказно всеки клиновиден болт, бе равна и добре премерена. Ето, и към края на деня той размахваше огромния чук със същата енергия и решителност, с каквато бе започнал преди десет часа.
— Можете вече да приключвате. — Тя застана зад него. — Не чухте ли, Робинсън обяви край на работата. Хората си тръгнаха преди няколко минути.
— Чух го. — Още един точен удар с чука, преди да го остави на земята. — Ама аз не съм като другите. Търся да се самодоказвам. А и обичам този вид работа. Не се налага да мислиш. Всичко е само усещане.
Върху златистата му кожа блещукаше патина от пот и прах, гърдите му се надигаха и спускаха от тежкото дишане. Джейн усети как дланите й изтръпват — с изумление установи, че изпитва непреодолимо желание да го докосне. Вместо това тя сви ръце в юмруци и отстъпи назад.
Рюъл взе ризата си от земята и я облече.
— Защо не ме поканиш на вечеря в бунгалото?
— Защо трябва да го направя?
— Искам да се запозная с твоя Патрик Райли. — Той се запъти към каньона Сикор и подхвърли през рамо. — Искам да ви видя един до друг двамата.
Джейн точно понечи да го попита още нещо, но лицето му прие отново онова изражение на отчужденост, което тя вече добре познаваше.
— Няма да се разберете с него. Много сте различни.
— Ти само ме покани!
След кратко колебание тя каза с театрална вежливост:
— Ще вечеряте ли тази вечер с нас?
— С величайшо удоволствие. Но първо трябва да ида до хотела да се поизмия. В осем съм в бунгалото.
Тя се насили да се усмихне.
— След като се уверите, че съм по-добре, предполагам ще се върнете към собствените си дела… Впрочем какви са те?
— В момента става въпрос за инвестиции. — Неверието в очите й го накара да се разсмее. — Толкова недодялан ли изглеждам, та не допускаш, че мога да съм делови човек? Вярно е, че в света на сделките не се чувствам в свои води, ала отдавна съм наясно откъде произтича истинската власт.
— Власт?
— Имаш ли много пари, можеш и крал да станеш.