— Горкото момиче.
— Тя не би приела твоето състрадание. Човек, който се опълчва срещу Абдар, е твърде силен, за да приеме нечие съжаление.
— И все пак на човек му става жал за нея. Тя ми напомня малко за Маргарет.
— Нашата непорочна и достопочтена Маги не би била очарована да я сравняват с жена, която посещава бордеи и носи мъжки дрехи. — Рюъл посегна към пешкира и се избърса. — Повярвай ми, няма нищо по-различно от тях двете.
— Защото не познаваш истинската Маргарет — усмихна се Йън. — А смятам, че и това дете не познаваш.
— Много скоро ще познавам Джейн достатъчно добре. — Той хвърли многозначителен поглед към Йън. — А също и Картаук… — Рюъл бавно започна да разкопчава колана на панталоните си. — Какво ще кажеш, ако те помоля да изчезваш, за да мога да поспя?
— И утре ли смяташ да работиш на линията?
— Ще работя дотогава, докато е нужно. Лека нощ, Йън!
— Имам чувството, че височайшата особа благоволява да ме освободи. — Йън се надигна бавно и тръгна към вратата. — Ако мога да ти бъда с нещо полезен, само кажи.
— Бидейки „с нещо полезен“, би ли се съгласил да ми помогнеш да поизмамим твоето „горко момиче“? — попита Рюъл подигравателно.
— Ти не би я измамил. Ти си почтен човек, а и виждам, че у тебе се зараждат някакви чувства към момичето — отвърна Йън благо. — Но колкото по-бързо приключим с Картаук, толкова по-скоро ще можем да помислим и за връщането ни в къщи.
— Виж какво, никакви чувства не се зараждат — подхвана Рюъл, но хлопването на вратата зад Йън сложи край на обясненията му.
Пет минути по-късно Рюъл духна маслената лампа на нощната си масичка, излегна се и впери поглед в тъмнината. Бе уморен, ала и твърде напрегнат, за да заспи. Думите на Йън съвсем не подобриха настроението му.
По дяволите! Не изпитва никакви чувства към Джейн Барнаби. Фактът, че й е задължен, наистина прави всичко по-сложно, но той си остава само с намерението да я използва като средство, което ще го отведе до Картаук. А стигне ли веднъж целта си, тогава вече ще реши дали да предаде Джон на принца или сам да го убие.
Да убие Картаук? Тази ужасна мисъл изплува сякаш от нищото. Та той изобщо не познава Джон Картаук и няма ни най-малкото основание да отнема живота му.
И все пак знае, че Джейн Барнаби държи толкова много на това копеле, та е готова да рискува за него и живота си…
А знае и достатъчно други неща, за да не смята за изключено Картаук да е нейният любовник.
Гневът, който предизвика у него тази мисъл, го порази като гръм. Глупости! Трябва да остави настрана всякакви чувства и да мисли трезво и ясно. Не може да позволи чувствата му към Джейн да се превърнат в пречка пред мечтата му за Цинидар.
Джейн и Картаук в леглото… Тя се извива под него… Той я обладава… отново и отново…
Яростта му лумна като огън. Той стисна юмруци. Господи, какво става с него?! Никога досега не е изпитвал ревност. Страстта е била винаги приятна игра — разпалваш се и сетне забравяш… А сега само мисълта за непознатия чужденец кара кръвта му да бушува, като си представи как този човек се люби с Джейн. И все пак навярно ще убие това копеле.
— Полковник Пикеринг казал на Йън, че луксозният вагон на махараджата бил истинско чудо — подметна небрежно Рюъл, докато помагаше на Джейн да се качи на коня. — Няма ли да ми го покажеш?
Джейн го погледна изненадано. Тя просто залиташе от изтощение, въпреки че не бе набивала болтове като Рюъл. А той си изглеждаше бодър и енергичен, какъвто бе сутринта преди работа.
— Сега? Не сте ли уморен?
— Бивал съм и по-уморен. — Той се позамисли, докато я нагласяваше на седлото. — Като не мислиш за това, бързо ти минава. Така чух някой да казва тия дни. Ти какво, ще ми покажеш ли вагона? Новата гара така и така ни е по път, нали?
— Да, там се намират два вагона: салон — вагонът на махараджата и частният му вагон за неговите гости.
— Салон — вагонът ли е със златните врати?
— Чули сте и за вратите?!
— Всички в Казанпур само за тия врати говорят. Би трябвало да съм глух, за да не чуя. Не се случва всеки ден да види човек врати от злато.
— Вярно е. — Джейн се поколеба. — Не бихте ли предпочели да изчакате? Вчера дойде съобщение, че корабът с локомотива е потеглил вече нагоре по реката. Утре трябва да е тук. Ще можете да ги разгледате едновременно.
— Локомотивът не ме интересува. — Рюъл вдигна едната си вежда. — Освен, разбира се, ако и парният котел не е от злато.
Тя се разсмя.
— Не е точно така, но сме се постарали и той да лъщи и свети. — Тя помълча малко, преди да продължи. Дължеше му обяснение на думите си. — Тогава ще присъства и махараджата. Фактически той е поканил цял Казанпур на това събитие.