— Сега говориш не ти, а алкохолът, който погълна. — Йън сви рамене. — Така че престани да говориш безсмислици.
— Както заповядате! — Рюъл отпи още една голяма глътка. — Обади ми се, ако промениш становището си!
— Какво ти става днеска? Защо си такъв?
— Какъв?
— Див.
— В мене говори звярът.
Йън поклати глава.
— Нещо си ядосан. Защо?
— Не съм…
Защо да отрича, след като Йън така или иначе няма да му повярва? Разчитал бе на това, че алкохолът ще притъпи острието на ревността, на гнева и на онова странно състрадание, което разбудиха у него думите на Джейн. Идва му… да удуши някого! Но кого, за бога? Кого? Патрик? Картаук? Или мъжете, които бяха превърнали в кошмар детството на Джейн Барнаби? Ох, по дяволите! Рюъл си наля още уиски.
— Днес разгледах златната врата.
— И какво?
— Фантастично изображение на рая… Змията има лицето на Абдар.
— Какво? Сигурен ли си?
— Приликата е явна, въпреки че всичко уж е стилизирано.
— Какво каза принцът? Една изтънчена низост. — Йън се разсмя. — Май че полека-лека започвам да харесвам този Картаук. Човекът явно има чувство за хумор.
Същото бе почувствал и Рюъл.
— Махараджата сигурно не държи кой знае колко на сина си, щом е допуснал тази обидна форма на ирония.
Рюъл пристъпи към Йън.
— Утре ще докарат локомотива и Джейн каза, че махараджата ще присъства. Би могъл да идеш заедно с полковник Пикеринг на тържеството и да се опиташ той да те представи на махараджата.
— Отлична идея. Значи преустановяваш търсенето на Картаук?
— Не съм казал такова нещо. Но е разумно да се търсят и други възможни пътища. — Все още с чаша в ръка, той се запъти към вратата. — След всичко онова, което научих за художествените вкусове на махараджата, много се съмнявам, че между тебе и него може да има нещо общо.
— Голям ден за вас, предполагам?
Джейн се обърна. Малко встрани от нея стоеше Йън Макларън. Топлата му усмивка веднага подобри настроението й.
— Добър ден, лорд Макларън!
— Йън — поправи я той и пристъпи към нея. Високата му фигура й препречи гледката към шумното множество на поканените официални гости, изпълнили малката зала на гарата. — Какво сте се скрили тук вътре? Мислех, че ще сте вън на перона, че просто се къпете в лъчите на тържественото събитие и на господарското благоволение.
— Моята задача е да контролирам пренасянето на локомотива от кораба до тук. — Джейн погледна към Патрик, който стоеше на перона до махараджата и обясняваше нещо за блестящите месингови предни скари. — За тези работи Патрик е много по-подходящ от мене. Не сте ли довели и Рюъл?
— Не, той продължава да се трепе заради вас на строежа. Аз дойдох с полковник Пикеринг. — Йън кимна към един едър мъж с металносива коса и окичени с ордени гърди. — Познавате ли го?
— Не, но Патрик често ми е говорил за него. Полковникът много ни е помагал благодарение на влиянието си върху махараджата.
— На същото нещо разчита и Рюъл за днес, но ми се струва, че няма да имаме този късмет. — Йън се засмя добродушно. — Пренасянето на това чудовище до тук сигурно не е било лесна работа. Заслужавате награда. Елате с мене в бюфета, искам да ви почерпя чаша плодов сок.
— Не! — Джейн неволно отстъпи крачка назад. — Исках да кажа… Не съм жадна.
— При тази жега? Сигурно сте жадна. Хайде — Йън посегна да я хване за лакътя. — Елате, ние…
— Не! — Тя се отдръпна от него. — Казах ви, не ми се пие. — Ала Йън я изгледа толкова смаяно, че тя се видя принудена да добави по-меко: — Не разбирате ли, за бога! Моето място не е там. Всички ме гледат като някакво рядко животно. — Джейн вдигна упорито брадичка. — Не че това има някакво значение за мене!
Погледът му се спря на отпуснатата риза и работния панталон, с които бе облечена.
— Вие сте спретната и чиста. За мене ще е чест да мога да ви правя компания.
— Едната чистота не е достатъчна. Просто личи, че съм различна от тях. Тя се завъртя на токовете си. — Няма какво да си пилея времето тук. Имам работа. Довиждане, лорд Макларън.
— Иън — поправи я той отново. — Няма място за никакви формалности в случая. Та вие сте облечена в моята риза!
Джейн се погледна стресната:
— Съвсем забравих! Канех се да ви я върна. Съжалявам, лорд… — Погледът му я накара да млъкне и да се поправи: — … Йън. Утре ще занеса ризата на Рюъл и той ще ви я върне.
— Не е спешно.
Когато излязоха от гарата, той изравни крачката си с нея, като й проправяше с лекота път през навалицата. — Няма ли да ходите днес до строежа?
Джейн поклати глава.
— Късно става. Докато стигна до там, ще мръкне. Ще намина до склада да проверя дали са докарали и релсите.