— Тогава позволете ми да ви придружа. — Той направи гримаса: — Явно е, че в това стълпотворение така и така няма да стигна до махараджата.
— Не се нуждая от охрана. — Тя замълча. — А и не съм сигурна, че в момента Рюъл се е загрижил много-много за моята безопасност.
Йън я изгледа със сериозни очи:
— Мисля, че се заблуждавате. Аз съм сигурен, че за Рюъл вашата безопасност е първостепенна задача. Дори и ако той не го осъзнава.
— О, не съм срещала досега човек, който да е по-наясно с поведението си и с всичко, което върши — отвърна тя сухо.
— Животът се отнесе сурово с него. Понякога това продължава да го гнети и той не може да се види как изглежда отстрани.
— Но вие го виждате, нали?
— Да, винаги съм го виждал какъв е.
— И какъв е?
— Исполин — отвърна той простичко.
— Какво казахте?
— Той е един от героите на тази земя. Винаги съм смятал, че във всяко едно поколение светът си създава неколцина избраници — хора, които са пример за героизъм и саможертва. Хора, които имат и сила, и смелост да хванат живота за рогата и да го надвият. Рюъл е един от тези исполини. Само дето се противи и отказва да приеме тази участ.
Тази забележка разсмя Джейн.
— А вие? Вие също ли сте от тези избраници?
— Не, не, аз съм скучно обикновен. Влача се по земята, изпълнявам задълженията си и се мъча да бъда добър човек.
— Но това съвсем не е скучно! — възкликна тя мило.
— Много сте любезна! — Йън сбърчи нос. — Но аз наистина съм един скучен човек. Истинско чудо е, че Маргарет изобщо благоволи да ме забележи.
— Маргарет?
— Маргарет Макдоналд. Сгодени сме.
— Тогава би трябвало да знае, че е истинска щастливка.
— Не, в случая аз съм щастливецът. — Усмивката почти разхубави лицето му. — Всеки, който се запознае с Маргарет, моментално разбира какво забележително създание е тя. Казах на Рюъл, че вие ми приличате на нея.
— Аз? — Той видя смайването в очите й. — О, невъзможно е да съм като нея.
— Защо?
— Защото аз… — Джейн кимна към гарата. — Защото вие сте лорд, а Маргарет навярно прилича на онези дами там.
— По какво?
— Не зная… — Тя се замисли. — Рокли с дантели, рюшове около врата… Нежни ръце… Не е възможно тя да е като мене. Аз съм… друго.
Той гръмко се разсмя:
— Да, не казвам, че Маргарет е същата. Нали господ ни е създал различни? Но вие не бива да се срамувате от това, което сте!
— Да се срамувам? — Той не бе я разбрал. — Гордея се, че съм такава, каквато съм. Никоя от тези жени не може да върши онова, което върша аз. Не го могат и много мъже. Просто е по-разумно да не се натрапва човек там, където е нежелан, защото…
— Защото ще предизвика само жестокост и нетърпимост у тези хора? — довърши той предпазливо.
Тя рязко кимна.
— И вашата Маргарет би постъпила може би като тях.
— Лъжете се. Попитайте Рюъл. Винаги всички са го смятали за низвергнат, ала Маргарет го приема с открито сърце.
— А защо Рюъл… — Ох, не! Тя не желае да знае нищо повече за Рюъл! След като се разделиха снощи, цяла нощ се мята без сън. И без друго е завладял мислите й… Джейн се насили да се усмихне: — Тогава значи греша и вашата Маргарет е наистина такава, каквато твърдите.
Бяха стигнали до склада за материали. Джейн извади халката с ключовете си.
— Благодаря за компанията. Не бих искала да ви отнемам повече време. Сигурно искате да се върнете на тържеството.
— Беше удоволствие за мене. Намирам, че това ваше „друга“ е много по-интересно от това да бъдете „същата като останалите“.
Джейн почувства топлотата му, в гласа му нямаше и следа от подигравка. Колко се различава той от Рюъл, при който трябва да си непрекъснато нащрек, във всяка думичка те дебнат скрит смисъл и ирония…
— Показвате странен вкус! — Тя отключи портала. — Уверявам ви…
— Складовете винаги ли се заключват?
— Разбира се.
— Защо това? — попита Иън любопитно. — Би могло да се предполага, че никой няма да посмее да открадне от материалите за строежа на махараджата…
Джейн бързо отклони погледа си.
— Свикнала съм още от Англия да държа всичко под ключ.
— Разбирам. — Той направи лек поклон. — Сигурно съхранявате всичко в отличен порядък. Маргарет също умее да пази своето.
Джейн го дари с колеблива усмивка, бутна вратата и влезе в склада.
— Прав си, не я бива да лъже — каза Йън замислено.
Рюъл обърна гръб на умивалника и го погледна.
— Стана ли нещо днес на гарата?
— Не бих казал…
— Йън? Тебе питам!
— Тя се чувства много самотна.
— Ние всички се чувстваме самотни.
— Смята, че е различна от другите жени.
— Тя е различна.