— Не, аз мисля, че хората са я наранили…
— И няма ли да ми кажеш най-после какво е станало?
Йън остана мълчалив известно време и най-после каза:
— Складът за строителни материали. Държи го винаги заключен. Но мисля, че го прави не защото се бои от кражби.
— Искаш да кажеш, че Картаук…
— Не съм казал такова нещо. Но й стана някак неприятно като я попитах защо заключва. — Иън се намръщи. — Всъщност нямах намерение да ти казвам. Сега имам чувството, че съм я предал.
Рюъл присви замислено очи.
— Картаук не може да е там. Би било твърде рисковано. Всеки ден се изписват нови релси и материали.
— Може. — Йън изглеждаше облекчен. — Сигурно съм се излъгал.
— Най-вероятно. Но ти дръж под око склада още някой и друг ден, та да сме сигурни.
— Тази работа ми е твърде противна, Рюъл.
— Зная. — Рюъл се засмя. — Боиш се, че ще погубиш душата си.
Йън поклати глава.
— Боя се, че ще наскърбя момичето.
Усмивката на Рюъл угасна.
— С нищо няма да й навредим. Само ще открием Картаук.
— Може именно с това да я нараним.
— Тръгвай сега! — Рюъл съблече ризата си. — Трябва да спим.
— Добре — изпъшка Йън, — ще наблюдавам склада, но много искам да вярвам, че съм се заблудил. — Той се запъти към вратата. — А вярвам, че и на тебе ти се иска да е така.
— Глупости говориш.
Йън излезе, все още усмихнат. Рюъл го проследи с поглед и изтърси една груба ругатня. Няма да вземе сега заради някакви си смешни угризения на съвестта да се откаже да търси Картаук, нито пък ще се поколебае да вземе от Джейн Барнаби онова, което иска. Милостиви боже! Ако имаше поне капчица разум, още вчера във вагона щеше да утоли жаждата си! Не може да продължава така! При всяка среща с Джейн желанието му лумваше все по-силно, все по-болезнено.
Защо да не вземе онова, което желае? Не е светец като Йън, я! Писна му, по дяволите, само да чака и да губи време!
— Какво стана с релсите? — попита Джейн щом Патрик влезе.
— Струва ми се, че махараджата остана очарован — Патрик повлече стъпка към бюфета и си наля за пиене. — Тия месингови фарове му взеха акъла.
— Релсите, Патрик! Релсите трябваше да бъдат доставени с локомотива. Какво е станало?
— Трябваше да отложа доставката. Банката още не е одобрила новия кредит. — Той отпи голяма глътка. — Господи, каква топлина беше днес навън!
— Релсите са необходими.
— Ще дойдат. До три дни. Погрижил съм се за всичко.
— Страхувах се, че банката няма да ни отпусне още кредит.
Той я погледна мрачно:
— Казах ти вече, имам грижата за всичко. Я сега виж дали Зула, тази повлекана, е благоволила да сготви нещо за вечеря.
Той явно искаше да пресече въпросите й, но Джейн не се предаде толкова лесно.
— Най-късно след седмица ще стигнем до Ланпур. Не мога без тия релси.
— Ще ги имаш. — Патрик се отпусна в едно кресло и затвори очи: — Имай ми вяра.
Нима й остава друг избор? Трябваше да му повярва, макар и със свито сърце.
— Ще кажа на Зула да поднася. — Джейн се обърна и го остави сам.
Боже господи! Понякога си мислеше, че просто не може да продължава повече така. Уморила се бе да воюва непрекъснато с Патрик и махараджата. А ето сега и Рюъл Макларън се бе появил, още един постоянен дразнител… Джейн бързо отпъди мисълта за Рюъл. Като че си няма други ядове, та да мисли сега и за погледа, с който той бе разглеждал онази проклета картина…
На следващата сутрин на обекта тя усети някаква странна промяна у него. У Рюъл нямаше и следи от онази разпасаност, която бе проявил в салон — вагона на махараджата.
Чак в края на деня, когато отиваха към конете си, той я заговори:
— Цял ден си нещо нервна. Можеш ли да ми кажеш защо?
— Не съм нервна. Не мога да вдигна глава от работа. Вие може да намирате време да се отдавате на настроенията си, но за мене тази железница е всичко друго, не и шега.
— Престани да се заяждаш и кажи какво се е случило! Може би ще мога да ти помогна.
— Не можете да ми помогнете.
— Кой знае? Обикновено намирам нужния отговор на всички въпроси.
Джейн се извърна светкавично към него и каза разпалено:
— Можете ли да задържите мусона да не настъпи след една седмица? Можете ли да ми намерите стотина работници, готови да работят без пари? Можете ли да спрете махараджата с неговите настоявания да приключваме час по-скоро? Можете ли…
— Не, не мога да направя нито едно от тези неща — прекъсна я той. — Но и ти не можеш. Защо не се примириш с това и не кажеш най-сетне на махараджата, че железницата няма да може да стане в уречения срок?
— Защото ще ни спре плащането, дявол го взел! — Тя се усмихна горчиво. — Ако остане недоволен, той може да ни съсипе.