— Договор нямате ли?
Тя кимна:
— Имаме. Ама в Казанпур договорите не важат. Не можем да изискваме от махараджата да го съблюдава.
— А защо тогава сте приели поръчката?
— Патрик мислеше, че… — Джейн отвърза кобилата си и я възседна. — Защо ли изобщо ви отговарям?! Вие не се интересувате от моите проблеми. Не разбирам защо си правите труда да идвате всеки ден на обекта.
— Наистина ли искаш да знаеш откъде толкова всеотдайност?
— И аз все се питам.
— Ами ето една причина. — Той я погледна някак странно и продължи: — Искам да изпробваме позата от картината в салон — вагона.
Погледът й стрелна лицето му. То бе толкова безизразно, гласът му бе толкова равнодушен, че тя реши, че не е чула добре.
— Какво?
— Да, през последните дни това се превърна направо в някаква натрапчива идея. Непрекъснато мисля за това. Как ще те накарам да застанеш на колене, опряла ръце напред… Как ще обхвана гърдите ти… Как ще проникна бавно в тебе, как ще ме поемеш… — Гласът му се превърна в дрезгав, страстен шепот. — Как ще започна съвсем нежно, нежно, а след това ще те сграбча… Ще потъна в тебе… Как ще те накарам да викаш, да виеш… Как…
— Престанете! Не желая да слушам! — пресече го тя. — Вървете у Забри, ако ви се ще жена!
— Не искам жена. Искам тебе!
— За онова, което искате, всички са еднакви.
— И аз винаги съм смятал така. Сега съм на друго мнение.
— Можете пак да го промените. Аз… аз не желая подобни неща.
— Мога да те накарам да пожелаеш. Мисля, че у Забри ти видя, че си подхождаме двамата. — Рюъл се взря в лицето й. — Може би прекалено добре. Уплаших ли те?
— Вие ли? — Тя се опита да вложи в гласа си цялото си презрение. — Никога не ме е било страх от вас.
— Може би не точно страх, не обикновен страх… Но и ти не си обикновена жена. Ти държиш на своята самостоятелност. Не се ли боиш, че може да не успееш да ме покориш?
— Това, от което не се боя, е да ви помоля да си вървите! Не биваше да позволя да идвате на работа с мене.
— Да, но защо позволи?
— Бяхте ми забавен.
Да имаш Рюъл до себе си бе повече от забавно. Също като че ли гледаш, затаил дъх, в блещукащите дълбочини на кристална сфера и следиш прехласнато каква ли нова картина ще се разкрие пред очите ти… Само че вълнението, което той събуждаше у нея, бе непоносимо силно, а увлечението й — направо гибелно.
— Няма да разреша да се възползвате от мене, Рюъл!
— О, не! Ще го направиш. И двамата ще се възползваме един от друг, ще се наслаждаваме страстно на всяка минута… — Той видя, че тя се готви да протестира и вдигна ръка да я спре. — Когато най-сетне бъдем заедно, вече за никъде няма да бързаш, Джейн! Ще забравиш при мене думичката „бързо“.
Тези естествени, неподправени думи извикаха в съзнанието й образа на Рюъл, излегнал се гол на леглото у Забри.
Джейн усети някакво стягане в гърдите си, не можеше да си поеме дъх.
— Проклятие! — за миг студенината му изчезна, очите му засвяткаха. — И няма да се оставя да ме принудиш да те насилвам! Не съм от мъжете, които знаеш от бордеите, където си израснала. Нито съм някакъв клиент, който чака в полутъмната стаичка да вземе набързо онова, за което е платил и да изчезне. Аз съм Рюъл Макларън! Тепърва ще разбереш какво означава това, ще го научаваш през всяка прекарана с мене минута…
… В съзнанието й изплува нов спомен. Потъмнелите от загара мускулести крака, стройното силно тяло…
Джейн усети предателската червенина го бузите си.
— Не желая да говорим за това!
— Добре, да прекратим този разговор. — Той гледаше някъде далеч пред себе си, думите му дойдоха зли и отсечени: — Но ще мисля за това, а и ти също. Ще разбереш, че те желая до болка. Ще знаеш, че при всеки удар по болта ще мисля за тебе, само за тебе… Ще си представям, че прониквам в тебе. — Гласът му стана глух. — И знай, че ще удрям с всичка сила, Джейн Барнаби! Защото искам да потъна целия в тебе. Целия! — Рюъл пришпори коня си така силно, че животното подскочи и се впусна в галоп, като остави Джейн далеч назад.
Болтът се впи навътре в траверсата.
Джейн усети, че цялата трепери.
„Това са само вибрациите от удара на чука!“ — опитваше се да се убеди тя. Случвало й се бе безброй пъти досега, толкова често, че вече не обръщаше внимание на вибрациите. Но сега ги забеляза! Господи! Гърдите й се наляха и изпънаха широката риза. Връхчетата им я боляха от допира с плата.
Рюъл отново замахна с чука. На слънцето мускулите на ръцете му изглеждаха като от злато.
Болтът се заби още по-навътре… Какви глупости бе наговорил той! Джейн почувства, че целият й корем се свива. Нещо ставаше с нея. Изгаряше в огън, кръвта блъскаше в ушите й. От слънцето трябва да е…