Пръстите й се впиха в раменете му, за да се притисне още по-силно о него. Господи! Какво става с нея?! Беше се превърнала в част от него, сляла се с него тялом и духом. Следваше всяко негово движение. Запленена и покорна, отдадена на блаженството…
Тя ли изкрещя така? Този въпрос изплува бавно в съзнанието й през пелената от изтощение и умора, която изведнъж я натисна. Вече сама не знаеше какво става, беше като упоена.
Мъжът върху нея изведнъж застина неподвижно, надигна глава с израз на неописуемо блаженство и след това се отпусна тежко върху нея, с няколко мощни, конвулсивни потръпвания на цялото му тяло.
„Беда!“ Думата раздра като с нож мъглата от вялост и изтощение. Не биваше! Трябваше да му се противопостави! Той е прекалено силен… Той е… Застрашително мощен.
Джейн усети как той полекичка се отдръпна от нея, изправи се и отиде към другия край на вагона.
— Къде отиваш? — промълви тя.
Чувстваше се толкова изтощена, като че я е блъскал пороят, бучащ сега в долината на Сикор.
— Ще запаля огън… — Той коленичи до тумбестата кахлена печка и отвори вратичката.
— Студено ли ти е? — учуди се тя. Самата тя никога не се бе чувствала по-стоплена, по-разгорещена.
— Не. — Той запали огъня и затвори вратичката на печката. — Но ако останем по-дълго, не бих искал да се простудиш. — Той се изправи и се приближи към нея. — Как си? Причиних ли ти болка?
— Малко. — Тя седна в леглото и отметна косите, нападали върху лицето й. — Беше повече, отколкото очаквах.
— И ти беше повече, отколкото очаквах. — Той посегна към кувертюрата на дивана и я зави с нея. — И точно това никак не ми харесва.
Горчивината в гласа му прогони в миг мъглата в съзнанието й.
— Ти си недоволен?
— Не е това. — Рюъл се отпусна върху килима, сключил пръсти около сгънатите си колене. — Само допълнителни усложнения. Не бях помислил, че ще се окажеш девствена. Точно това не ми харесва. Не искам да поемам отговорност.
Прониза я остра болка и я запокити безпощадно обратно в действителността.
— Ти не носиш никаква отговорност — каза тя, дишайки на пресекулки. — Никой не ме е принуждавал да дойда. Аз сама го реших.
— Сама, друг път! — каза той грубо. — Аз те съблазних. Желаех те и те преследвах…
— Така е… — Сега вече не й беше толкова топло. Тя се зави по-плътно. — И съм убедена, че го направи много умело. Ала аз съм тази, която допусна това. А ето че всичко свърши! Сега… сега ще е най-добре да се прибирам.
— При твоя Патрик, в бунгалото! — избухна ядно Рюъл. — Знаеш ли, че се бях наканил да се срещна с Патрик и че за малко не го направих? Не можех място да си намеря! Само като си помислех, че си пада по малки момичета, идеше ми да го разкъсам, а то…
Сигурно е било така.
Рюъл седеше неподвижно като статуя на гол гладиатор, но в тази неподвижност бушуваше потисната ярост, която сякаш наелектризираше всичко наоколо.
— Между Патрик и мен никога не е имало такова нещо.
— Явно. Но защо ти допусна… да се стигне до там между нас двамата с тебе?
— Мислех, че ако те оставя да… задоволиш желанието си… Обикновено мъжете след това изчезват, обикновено за тях случаят е приключен.
— Така значи! — Рюъл я изгледа сърдито. — И няма ли да ми кажеш защо нарочно ме тласна в заблуждение?
— Не съм те заблуждавала. Личният ми живот изобщо не те засяга.
— Да, но сега вече ме позасяга! Какъв ти е Патрик Райли?
— Баща. — Джейн видя смаяния му поглед и бързо добави: — Няма доказателства. Той беше само един от клиентите на моята майка… Но аз зная, че ми е баща.
— А той знае ли?
— И той е от тези, които се страхуват от отговорност — каза Джейн простичко.
— Господи!
— Някой ден той ще признае, че е така — прошепна тя едва чуто. — Но не се бой! Не очаквам нищо нито от него, нито от тебе.
— Да, но дори хора като мене си имат свои закони на честта. Отнел съм ти нещо и трябва да те възмездя.
— Нищо не си ми отнел, поне нищо, което да има някаква стойност за мене. Не съм като жените от форта, дето смятат, че е истински позорна идеш под венчило озлочестена.
— Да, Йън вече ми каза, че ти си различна — подметна Рюъл саркастично. — Но се съмнявам, че бъдещият ти годеник би споделил твоето становище по въпроса.
— Най-вероятно е никога да не се омъжа… Глупаво е да водим този спор сега! — Джейн се огледа за дрехите си, разхвърляни по пода. — Би ли ми подал ризата?
— Не, най-напред ще ги накача около огъня, за да изсъхнат. — Той събра дрехите и ги отнесе до печката. — Не можеш да си тръгнеш, преди да сме се разбрали. И така, какво желаеш?
Пресвета богородице! Какъв упорит човек!
Изкушаваше се да му каже, че е искала да се отърве от онази странна болка в тялото си, която ставаше непоносима в негово присъствие…