В отговор Барак само измуча и отново се хвърли срещу противника си.
Йън изтръпна. Внезапно осъзна, че сега вече не става дума за момчешко сбиване, което ще завърши с няколко синини и цицини. Той погледна притеснено към жената:
— Мисля, че трябва да повикаме властите! Нека се намесят и сложат край на това безумие!
В погледа й проблесна смайване:
— Властите?!
— Да, да. Пазителите на закона — каза припряно Йън.
— Тук няма такива. Те сами трябва да се разберат. Барак е хвърлил око на участъка на Рюъл. Мамил го е на карти само за да го вбеси и да се сбият, та да може да го убие.
Йън изруга тихо и се огледа в претъпканата от хора кръчма. Бог му е свидетел, че не би искал да се намеси в това сбиване, както не бе искал да се меси и в момчешките тупаници на Рюъл в Гленкларън. Златотърсачите, насядали наоколо, се ограничаваха само с това да хвърлят от време на време развеселени, диви погледи към двамата наежени противници, като че присъствуваха на бой с петли.
Йън трябваше да се намеси, това бе ясно. Не можеше да допусне Рюъл да стане убиец, макар и при самоотбрана.
Барак отново нападна, Рюъл отстъпи светкавично и на рамото на Барак се очерта дълга кървава резка.
— Виж какво, кучи сине! Започваш да ми досаждаш! — изръмжа Рюъл.
Йън долови сигнала — Рюъл си играе, но постепенно започва да губи търпение. Сега ще премине в настъпление… Трябва да предприеме нещо!
Барак се хвърли и нанесе удар. С десети от секундата Рюъл се забави — мачетето попадна в гърдите.
— Вие ме излъгахте! — изпищя жената до Йън. — Вие нищо не предприемате! — Тя се втурна през залата към двамата дебнещи се противници.
Йън пристъпи напред и грабна бутилка уиски от масата до себе си.
— Барак! — Мила се метна като котка на гърба на исполина и обви пълничките си ръце около шията му.
Смаян от този жест, Рюъл застана на място и се разсмя:
— Остави го, Мила! Той и без това си има достатъчно проблеми.
Барак се отърси от хватката на жената като разярен мечок. Мила падна на земята и остана там, на колене.
Със заплашително издигнато мачете Барак се извърна сега вече към нея.
— Хей! — Смехът на Рюъл замря. — Тук, копеле! Към мене, а не към нея! Нали мене искаш? — Той се впусна напред и изтегли с върха на кинжала си тънка червена черта по тила на Барак. — Сега вече ме чу, нали, говедо?
Барак изрече гневно проклятие и отново се нахвърли върху Рюъл.
Сега се намеси Йън.
— Не, Рюъл! Недей! — позова тихичко той.
— Йън?! — ахна Рюъл. Смаяният му поглед се стрелна от Барак към Йън, очите му се разшириха от изумление. — Какво, по дяволите, дириш тук…
Барак се спусна напред, но мачетето, насочено към сърцето на Рюъл, одраска само рамото му. Ако Рюъл не бе избегнал удара в последния момент, страхотното острие би намерило целта си.
Йън чу писъка на коленичилата на пода жена, видя болезнената гримаса на Рюъл и се намеси светкавично. Вдигнал високо бутилката, той я стовари върху главата на Барак с все сила. Разлетяха се стъкла, уискито се разплиска.
Исполинът издаде някакво ръмжене, направи няколко крачки, олюлявайки се, и рухна на земята.
Рюъл също политна, коленете му се подгънаха. Йън го подхвана, преди да се строполи на пода.
— Защо… — Рюъл млъкна, задъхан от болка. — Защо… господи, Йън, ти защо си…
— Тихо! — Йън вдигна брат си на ръце с такава лекота, като че бе още дете. — Дошъл съм, за да си те водя у дома, момчето ми.
Когато Рюъл отвори очи, видя, че се намира в собствената си стая. Толкова нощи бе лежал тук, загледан към звездите през пролуките на покрива.
— Е, събуди ли се?
Погледът на Рюъл се премести от тавана към мъжа, седнал до леглото му.
Орлов нос, широка уста, светлокафяви, дълбоко разположени очи — само одухотвореността и интелигентността не позволяваха на това лице да изглежда грозновато. Лицето на Йън.
— Скоро ще си отново на крака. Имаше треска, но се оправяш чудесно.
Господи, каква наслада да чува гърления шотландски говор! Но мигом отхвърли мисълта, че може би чувства нещо като носталгия. О, сигурно е от треската! Нали отдавна е превъзмогнал всички сантиментални спомени за Гленкларън. Остави всичко зад гърба си само няколко седмици след като бе напуснал Шотландия…
— Но ти какво правиш ти тука? — прошепна Рюъл.
— Казах ти вече. — Йън натопи кърпата в паницата с вода до леглото. — Дошъл съм, за да си те върна в къщи.
— Малко остана да ме върнеш в ковчег. Винаги съм ти казвал да стоиш настрана, бия ли се с някого.