— Ами ако аз не желая твоята помощ?
— Ще я получиш въпреки всичко! — сряза я той. — Плащам си борча и изчезвам!
— Колко благородно!
— Не съм благороден, но просто съм почтен. — Той сви устни. — Ако приемеш помощта ми, можем да изведем Картаук от Казанпур. Но отхвърлиш ли я, Абдар ще сметне, че съм се уплашил и съм си подвил опашката, така че ще нанесе спокойно следващия си удар. — Рюъл се засмя. — Не можеш да си позволиш толкова време за борба с Абдар, след като имаш да приключваш с твоята железница.
— По-добре да си позволя да пропилея време, отколкото да дам доверието си на човек, който може всеки миг да ме подведе.
— Няма да те подведа. Ще разбереш това, стига да погледнеш трезво и да ме видиш такъв, какъвто съм. Можеш ли да го направиш, Джейн?
Вси светии да са й на помощ! Този човек е наистина невъзможен! Бе завладял така тялото й, че тя се чувстваше като някаква наложница от харема на махараджата… Как е възможно да очаква от нея да мисли трезво, да се добере до една-едничка ясна мисъл всред този хаос от болка и ярост, в който я бе хвърлил!
— Не зная… — Джейн се усмихна измъчено. — Но за едно нещо имаш право: ти се погрижи да разбера точно какво представляваш.
Тя бързо излезе от вагона.
— Получих съобщение, че релсите пристигат утре. — Патрик се усмихна през масата към нея. — Точно навреме! Нали ти казах? Всичко върви като по часовник.
— Ще трябва да контролираш пренасянето им от дока до складовете. Аз не мога да мръдна от обекта. Днес не направихме и една миля.
Патрик кимна с разбиране.
— Да, мусонът… Клетото ми момиченце! Сърцето ми се сви, като те видях днес в какво състояние се върна в къщи.
Тя много добре знае какво е да ти се свива сърцето. И да те боли. Разкритията на Рюъл й бяха причинили такава болка точно в сърцето. Или това беше само реакция на нейната гордост?
— Утре може да тръгне по-бързо.
— Не е много вероятно.
Патрик отново напълни чашата си.
— Мислех си за онова, което ми каза… Че моето място е долу на обекта. Имаш право, Джейн! Постъпих като гаден егоист, но ще променим нещата.
— Ох, вече не е чак толкова необходимо — възрази тя глухо. — Почти приключваме.
— Да, и ти свърши цялата работа! — Той си сръбна от уискито. — Но тия отвратителни дъждове! Няма да позволя да се бъхтиш сега долу в тинята. Току виж вземеш пак да се разболееш. Дай ми само още един ден време да приберем релсите и аз поемам строежа. Ще можеш да си останеш малко в къщи и да се отдадеш на заслужена почивка.
Джейн вдигна бавно глава и го погледна. Звучеше така, като че говори сериозно… Но тя не бива да храни напразни надежди! Обещанията се сипеха лесно от устните му. А след това поведението му беше съвсем различно.
— Ще бъде голяма помощ, ако дойдеш — каза тя с подобаващата за случая предпазливост.
— Разбрахме се! — Той целият сияеше. — А след девет дни край на работата! И казваме сбогом и на Негово величество, тази надута торба с пари, и на проклетата му страна!
— Нямам нужда от почивка. Ако сме и двамата на обекта, работата ще върви по-бързо.
— Глупости! Сам поемам всичко! Ако непременно държиш да ми помогнеш, вземи да прегледаш още веднъж тези досадни сметки. Намери ги, в най-горното чекмедже са…
Вярата й в добрите му намерения започна да расте. В нея трепна надежда, че ако не й тежи бремето на строежа, ще има и време, и сили да изведе някак си Картаук от града.
— Сериозно ли говориш?
Само за миг по лицето му се мярна нещо като неувереност, но той бързо се наведе и хвана ръката на Джейн:
— Да! Бог ми е свидетел, че е крайно време да се погрижа за строежа. Понякога наистина се питам защо ме търпиш!
„Защото си мой баща!“ — така й се искаше да отговори. Нали все един ден той ще признае бащинството си. Само че тя трябва да се окаже достойна за това.
— Дадох ти обещание. — Тя вплете пръсти в неговите. — А виж, наистина ще е чудесно малко да си почина! Благодаря ти, Патрик.
Той изтегли ръка от нейната и посегна към чашата си.
— Апропо, щом говорим за почивка, най-добре ще е да вървиш да си лягаш! Докато аз поема работата, имаш да се бъхтиш още цял един ден.
— Да, прав си. — Джейн стана и се запъти към стаята си. — Лека нощ, Патрик!
Ето, най-сетне й се открива дългоочакваната възможност… Но как да изведе Картаук от Казанпур?
Рюъл…
Тя бързо отпъди тази мисъл, но името му продължи да се върти в главата й. Рюъл не само бе обещал да организира бягството, той каза, че ще намери някое убежище… Да беше само бягството, може би и сама щеше да се справи, но да подслони Картаук на сигурно място не беше по силите й… Рюъл е силен и умен, Рюъл може да мери сили с Абдар… Онова, което й предложи във вагона тогава бе разумно, а и звучеше честно. Освен това и брат му, един толкова порядъчен човек, също е убеден в почтеността на Рюъл…