— Храмът?
— Изоставен будистки храм. — Със съжаление в гласа тя добави: — Един от многото в този край, строени преди стотици години.
— Казваш ми всичко това, за да разбера навярно, че няма никакъв смисъл да се опитвам да опиша мястото на Абдар. — Той кимна, вече сериозно: — Благодаря ти, че ми спестяваш напразните усилия!
Джейн се направи, че не забелязва хапливата ирония в гласа му. Тя му подаде торбата, която бе донесла, а така също и малка скица на местността.
— Тази карта ще те отведе до храма. Аз ще дойда по-късно.
— Къде отиваш?
— Трябва да проверя дали не са ни проследили.
— След всичкото това лъкатушене! Не проявяваш ли излишна предпазливост?
— Не — каза тя твърдо. — Никоя предпазливост не е излишна.
Джейн му обърна гръб и се отдалечи.
Оттатък поляната Рюъл видя руините на голям храм, съсипан от безпощадната ръка на времето. Пищната зеленина го скриваше почти изцяло в мрачните си сенки, стъпалата се криеха под висока трева — сякаш джунглата напрягаше всички сили да погълне четириъгълната, украсена с колонада постройка. В горния край на стълбата се издигаше статуя на Буда, разбитата глава и липсващото стъпало зееха като рани в извечната спокойна грация на фигурата.
„Чудесно убежище!“ — помисли си Рюъл.
— Картаук! — извика той високо, докато се изкачваше с усилие по разкривените високи стъпала на храма. — Имате посещение!
— Разкарайте се! Освен ако не сте Абдар! — прогърмя плътен глас от вътрешността на храма.
Рюъл се обърка:
— Наистина ли очаквате Абдар?
— Естествено, това е най-голямото ми желание! Бих искал да го видя… но мъртъв. — Смехът на Картаук прогърмя в залите на храма. — Заповядайте. И без това вече не мога да се съсредоточа. Кой сте вие?
— Рюъл Макларън. Джейн и аз ще ви помогнем да напуснете Казанпур.
— Ах, каква благородна душа!
В средата на храма в голям бронзов мангал гореше огън. В залата нямаше никакви други предмети, освен този съд, ако се изключат двете постели в другия край и една дълга маса, поставена пред прозореца, гледащ на север.
— Значи сте дошли, за да съхраните за потомците моя изключителен талант?
Джон Картаук стоеше до масата и с ловки пръсти запълваше с глина поставената пред него форма. Беше мъж в края на тридесетте. Едрият му ръст напълно отговаряше на гласа му. Носеше широк панталон, дълга бяла памучна риза и сандали. Когато дойде по-близо до него, Рюъл имаше чувството, че размерите на мъжа сякаш нарастват пред самите му очи — цялото му полезрение се изпълни с ясно очертаните бицепси и масивните рамене на художника. Тъмнокестенява коса падаше свободно по раменете му, копринено мека кестенява брада подчертаваше силната му челюст.
— Да не сте свещеник или светец, та… — Картаук занемя, очите му се разшириха. — Небеса! Какво лице! Елате, застанете на светлото, да мога да ви видя!
Рюъл пристъпи към прозореца.
— Достатъчно ли е така?
Картаук кимна.
— Обърнете главата си надясно!
Рюъл послушно извърна лице.
— Забележително! — прошепна Картаук. — Това се казва симетрия! Почти перфектна…
— Ще ми разрешите ли сега да се размърдам? — попита Рюъл вежливо. — Дъждът пръска и през прозореца, а аз бих искал да сваля плаща и да се изсуша.
— Представям си какво е навън! — Картаук неохотно отстъпи, като продължи да се взира в Рюъл. — Невероятно!
— Красивото лице е само средство, което може да се използва също както един силен гръб, да речем, или един остър ум. — Рюъл сви рамене. — Понякога работи в моя полза, но понякога само ми създава ядове.
— Но винаги използвате тези средства, така ли?
— Естествено, нали затова са ни дадени! — Рюъл се усмихна като съгледа едно длето с дръжка от слонова кост, оставено до глинения модел. — Вие бихте ли затворили в някой долап такъв полезен инструмент като този, само защото е направен така, че привлича не само ръката, но и окото?
Картаук гръмко се разсмя.
— Харесвате ми.
— Но Джейн твърди, че човек трябва да е предпазлив с мене.
— Разбира се, всяко интересно нещо може да крие заплаха. — Картаук го изгледа остро. — Иска ми се да моделирам главата ви. — Той смръщи чело. — За съжаление не разполагам с подходящ материал. В последно време работя с дърво и глина, но вие заслужавате нещо по-добро.
— Искате да кажете, че трябва да ви позирам?
Картаук енергично кимна.
— Ще полудея тук, ако няма какво да правя.
Рюъл спря очи на наредените по масата фигури.
— Виждам, че се занимавате усърдно. Маймуната е много сполучлива.
— Имате вярно око. Аз самият я смятам за майсторска работа. — Той бръкна под масата и извади друга дървена фигурка. — Може би това също ще ви се хареса.