Джейн, с разпусната, падаща на вълни коса, без плитката, с която я знаеше. Усмихната, тръпнеща от жизнерадост. Изглеждаше по-млада, отколкото му се виждаше в действителност. Рюъл протегна ръка и прокара внимателно показалец по очертанията на скулите.
— Учудва ме това, че ви е позирала.
— Не е позирала. Все е много заета, така казва. Това тука съм го правил по памет… и според собствената ми представа. Беше голямо изпитание. Тази необуздана сила, тази енергия… И въпреки това надали някой е по-уязвим от Джейн.
Пръстът на Рюъл проследи очертанията на устните.
— Сигурно я познавате много добре.
Картаук не отговори. Когато Рюъл вдигна очи, видя, че скулпторът го наблюдава. Той бързо дръпна ръката си:
— Разбира се, това тук не може да се сравнява със статуята на Локи.
Картаук сви рамене:
— На Абдар тя му хареса.
— Аз предпочитам змията от златната врата.
Картаук избухна в смях:
— Една малка шегичка, не можех да не се изкуша… Но нашата Джейн бе всичко друго, но не и възхитена.
— Знаела е, че ще има неприятности, заради това.
— Да, признавам си и съм готов да поднеса полагаема се доза разкаяние… да речем, в продължение на четвърт час. — Той отново сви рамене. — Но опасността не беше чак толкова голяма. Знаех, че махараджата изобщо не би се засегнал от тази прилика, даже и да я бе забелязал.
— Да, но Абдар я е забелязал. Нарече я „изтънчена низост“.
— Така ли? Не мога да ви опиша колко ме радва това. Вие познавате Абдар, така ли?
— Срещнахме се.
Смехът на Картаук заглъхна.
— Самият Абдар е една низост. Пъчи се, че цени изкуството, обаче го използва само за собствените си цели. — Погледът му отново се спря на лицето на Рюъл. — Е, ще ми позирате ли?
— Не можете ли да ме изваете по памет?
Картаук поклати глава.
— Твърде многопластово… Е, какво решавате?
— Може би… — Рюъл свали плаща си и го разстла върху голямата каменна плоча до мангала. — Ако стигнем до споразумение.
— Какво споразумение?
— Познавате ли добре махараджата?
— Когато дойдох в двореца, направих негова скулптура. Никой не го познава по-добре от мене.
— Искам нещо от този човек.
— И бихте желали да узнаете какъв ключ да използвате, за да стигнете до него?
— Да. Можете ли да ми помогнете?
— Да, мога. Мога да ви кажа как човек може да получи от махараджата всичко, което желае.
Пламъчето на надежда лумна в Рюъл:
— Как?
— Ще ви кажа, след като се съгласите да бъдете мой модел. — Картаук се усмихна. — Как мога да бъда сигурен, че иначе няма да ми избягате?
— А как мога аз да бъда сигурен, че ще ми помогнете?
— Трябва да пристъпим с доверие един към друг, нямаме друг изход.
— Изглежда аз съм единственият, от когото все някой иска доверие! — заяви Рюъл сухо.
— И съвсем правилно. Моята работа е по-ценна от всичко, което очаквате да получите от махараджата.
— Откъде знаете?
— Защото изкуството ми е по-ценно от всичко останало и в небесата, и в пъкъла — бе простият отговор.
— Разбирам. — Рюъл го погледна и кимна. — Колко време ви е необходимо?
— Четири дни. — Картаук се усмихна. — Елате утре много рано и се подгответе за цял ден.
В този миг влезе Джейн и се запъти към тях.
— Няма и следа от Пахтал. Върнах се цели две мили, положително щях да го видя, ако ни беше проследил.
— Означава ли това, че от мене е смъкнато обвинението за някаква двойствена игра? — попита хапливо Рюъл.
— Не. Означава само, че Пахтал не ни е проследил, поне този път. — Тя свали шапката и наметката си и ги пусна на пода, отивайки към огъня.
— Здравей, Джон!
— Здравей, Джейн! — Картаук й кимна. — Станала си още по-тъничка, откакто се видяхме последния път. Да не си болна?
— Добре съм. — Без да погледне към Рюъл, Джейн се обърна към Картаук: — Той иска да те помоли за нещо.
— Вече се разбрахме — каза Картаук.
— Вече?
— За мой късмет установих, че разполагам с едно предимство, което може да се изтъргува — каза Рюъл небрежно. — Картаук хареса лицето ми.
Джейн кимна с разбиране.
— Трябваше да се сетя. — Тя погледна Рюъл съсредоточено: — Мисля, че е време вече да ни кажеш какво искаш от махараджата.
Той се изненада:
— И защо смяташ, че това има някакво значение?
— Всъщност, само по себе си не е важно, но ето, ти знаеш всичко за нас, а ние не знаем нищичко за тебе. Това ти осигурява известно предимство.
Рюъл помълча няколко секунди, но размисли и бързо отговори:
— Искам да купя от него един остров, наречен Цинидар. На около двеста мили от брега на Индийския океан.