Рюъл прехапа устни.
— Щом съм казал, ще го направя. — Той се обърна към Джон. — Какво бихте казали да се завърнете в родината си, в Турция?
— Когато напуснах, оставих след себе си само завист и злоба. За мене Турция не е по-сигурно, от което и да е друго място.
— Е, ще трябва да измисля нещо друго тогава…
— Преди всичко измисли как да го изведем оттук! — напомни Джейн.
— За това вече съм намерил решение.
Тя се ококори:
— Така ли?
— Ще използваме пробното пътуване преди официалното предаване на железницата. Картаук ще ни причака някъде по линията извън Казанпур, ще се качи и ще се скрие във влака. Преди да стигнем Наринт ще слезе и оттам вече ще се добере до морето.
Картаук се ухили.
— Хитро. Сега вече разбирам защо Джейн е потърсила помощта ти.
— Може би ще се уреди — каза Джейн бавно. — Само Абдар да не подуши нещо…
— О, няма да минем без Абдар. Но нашата задача ще е да го насочим по погрешна следа.
— Но как?
— Все ще ми хрумне нещо. Хубавото е, че ще разполагам с достатъчно време да мисля, докато Картаук се опитва да разкрие душата ми. — Рюъл стана и посегна към плаща си. — А сега да се връщаме в Казанпур.
— Кажете, как ви изнамери нашата Джейн? — опита се Рюъл да наруши мълчанието.
— Не мърдайте! Не си движете главата! — скулпторът унесено гладеше с длани глинения модел пред себе си. — Тя не ме е изнамирала. Беше точно обратно. Криех се из пазара и като разбрах, че търси човек, на когото да поръча вратата на онзи вагон, отидох в бунгалото и й се обадих.
— Поели сте огромен риск.
— Бях отчаян. Цели три седмици се влачех без работа, имах чувството, че ще пукна от глад. Избягах от двореца, без да взема нищичко от инструментите си, нямах с какво дори една фигурка за шах да издялам. — Той нагласи модела си така, че да пада повече светлина отляво. — Може би щях да издържа, ако не ставаше дума за цяла златна врата. Джейн каза, че вашата страст към златото можела да се мери с моята.
— Какво друго каза Джейн?
— Че сте амбициозен, безскрупулен и мислите само за собствената си изгода.
— Отговаря на истината.
Картаук се разсмя.
— И че сте искрен.
— Това каза ли го?
— Не, тази преценка почива на моите собствени възможности да съдя. — Погледът на Картаук се плъзна към Джейн, която бе седнала на пода малко встрани от тях, вглъбено изучавайки картата на местността. — Джейн много трудно би се примирила с факта, че може да имате някоя и друга добродетел. Но избягвам да я поучавам. За собствената й безопасност е много по-добре, ако вижда само вашите дяволски рога.
— Разкрихте й, че Абдар ви е взел на прицел и тя въпреки това ви възложи вратата?
Картаук кимна.
— Всъщност, не исках да й призная, но след като се поопознахме и разбрах що за човек е, просто се предадох в нейните ръце и за добро, и за зло.
— И що за човек е?
— Олицетворение на себераздаването. Тя просто се съсипва, за да помогне на всеки, който се нуждае от помощта й. Не го ли знаехте?
— Не съм мислил по този въпрос.
Картаук го изгледа с преценяващ, многозначителен поглед.
— Да не би нарочно да сте избягвали да мислите по този въпрос? — Явно не очакваше отговор, защото веднага продължи. — Така или иначе аз се подслоних под крилото й и се оставих на майчинските й грижи.
Рюъл се намръщи.
— И изобщо не помислихте за това, че вашето присъствие представлява заплаха за Джейн?
— Разбира се, че помислих. Но нали трябваше все пак да работя! — Джон вдигна глава. — Вие най-добре би трябвало да ме разберете. Както чух, вие също сте изцяло обзет от мисълта за Цинидар.
Рюъл се засмя въпреки желанието си.
— Така е. — Но усмивката му изчезна, когато отново погледна Джейн. Очите му сами я търсеха, отново и отново. Беше станало като болест през последните дни.
Какво става с него, за бога! С другите жени никога не беше такъв. Не можеше да откъсне очи от нея. Не можеше да се пребори с желанието си да я докосне.
При вида на заплетените коси на Джейн в светлината на огъня Рюъл почувства някакво странно изтръпване на върховете на пръстите. Те вече мислено разплитаха тежката плитка, вече галеха копринения водопад и го разстилаха по раменете й. Искаше я отново такава, каквато я бе видял във вагона на махараджата — гола и разюздана. Страстта го изгаряше, не можеше място да си намери от възбуда.
Джейн видимо застана нащрек. Той знаеше, че усеща погледа му върху себе си. Тя се взираше с невиждащи очи в картата пред себе си, но Рюъл бе сигурен, че мисли за него. Джейн вдигна ръка и нервно махна косите, нападали по лицето й, ръкавът й се отметна и разголи гладката й изваяна ръка. Той отново усети като удар непоносимото физическо желание. Направи опит да се овладее. Добре, все някак ще се обуздае. Но няма да го направи сам. Нека и тя да бъде с него.