„Хайде, погледни ме! — подкани я мислено той. — Погледни, виж какво чувствам! Хайде! Признай! Признай, че и двамата чувстваме същото!“
Джейн го погледна бегло под око.
„О, да, тя знае!“ — помисли той ядно.
Очите й се разшириха, но тя бързо извърна глава и се взря в картата, без да му обръща внимание.
Колко би искал и той да се държи така! О, господи! Защо трябва непрекъснато да я поглежда?!
— Сега вече виждам. За нея ще бъде далеч по-безопасно, ако ви смята за олицетворение на самия сатана! — каза тихо Джон Картаук. — От ден на ден става все по-лошо, така ли?
Рюъл откъсна очи от Джейн.
— Не разбирам какво искате да кажете.
— Искам да кажа, че ще ми трябват сума смокинови листа, за да скрия някои части от вашата анатомия, ако река да ви извая в пълен ръст.
Рюъл се насили да не поглежда повече към Джейн.
— Е, тогава е истинско щастие, че се разбрахме да направите само бюст.
— В началото мислех дори да изпратя Джейн да си ходи… — Картаук отново насочи вниманието си към скулптурата пред себе си. — Белезите на желанието не се ограничават само в слабините. Мускулите на брадичката се напрягат. Ноздрите се разширяват, устата…
— Много съжалявам, ако съм създал известни трудности на майстора.
— О, съвсем не могат да се нарекат трудности. Не бих допуснал да ми създавате трудности, фактически вашият копнеж ще придаде на произведението ми някакъв допълнителен нюанс на примитивна хубост…
Рюъл се размърда неспокойно на каменната плоча, на която седеше.
— Кога ще приключите с този проклет бюст?
— Утре. Става много добре. Една от най-добрите ми работи. Мога да направя чудесни неща, стига да…
— … да разполагах със злато — довърши Рюъл закачливо. — Постепенно започвам да мисля, че вашата страст към златото може да е и по-голяма от моята.
— Не се съмнявам, че е така. За мене златото означава красота, а за вас власт. Но в крайна сметка красотата винаги триумфира. Крале си отиват, кралства загиват, но изкуството и красотата са вечни. — След кратка пауза той въздъхна: — Мисля, че се каните да поискате от мене своя дял от сделката ни.
Рюъл кимна.
— Играчки — каза Картаук просто.
— Какво казахте?
— Намерете на махараджата някаква играчка.
Рюъл го изгледа слисан.
— Каква играчка?
— Детска играчка. Имайте ми вяра.
— Да изпратя на един от най-богатите и най-силни владетели на Индия играчка?! Детска играчка?
— Той действително е дете. Точно тук е тайната. Как мислите, щях ли иначе да търпя цели шест години ексцентричните му прищевки? Щях да откача, ако не бях разбрал с течение на времето как да отклонявам вниманието му, как да го забавлявам, когато се налага.
— Играчка… Звучи толкова просто.
— Не бих казал просто, но… осъществимо. Потърсете Намир от Улицата на палмите, той е изкусен майстор. Ще ви предложи някоя играчка, подобна на онази, която направи неотдавна за мене. Може би нещо с някакъв слон. Махараджата е луд по слоновете.
Възможно ли е Картаук да е прав?
Рюъл си припомни какво бе чувал досега за махараджата, отделни реплики, отделни усмивки…
„Той се интересува единствено от своята любима играчка — железницата.“
„Харесва му всичко, което свети и блести…“
Всичко, което бе чул досега за владетеля, потвърждаваше думите на Джон Картаук.
— Какви гаранции имам, че той няма да приеме играчката и след това просто да я зареже? — попитат Рюъл.
— Гаранции няма. Дадох ви ключа, сега вече зависи само от вас как ще отключите вратата. Ще следя с най-жив интерес как ще го направите… — Картаук го погледна сърдито: — И престанете най-после да бърчите челото си! Явно е, сбърках. Трябваше да изчакам до утре, за да ви съобщя тези неща. Сега ще започнете да си блъскате главата, да ковете планове. Никога няма да успея да направя челото както трябва…
Глава седма
— Сега, като размислих, смятам, че най-добре ще е играчката да е от две части — каза Рюъл. — Аз трябва да позирам на Картаук още един ден. Ще бъдеш ли така добър ти да намериш тоя Намир? Една от фигурките на играта трябва да е слон, а другата — махараджа. Останалите — по негово усмотрение.
— Твърде нагло предизвикателство — усмихна се Йън.
— Кажи на Намир да прави каквото намери за добре, но първата част да е толкова занимателна, че владетелят да се полакоми и за втората.
— Колко време му даваш да я направи?
— Три дни. Двете отсечки на железницата трябва да се срещнат до шест дни. Не бих искал възбудата на махараджата от тази негова голяма играчка да отклони интереса му от моята игра.