— Още веднъж! — нареди с безизразен глас Абдар на човека зад нея.
За един безкрайно дълъг миг целият свят за Джейн бе изпълнен само с болка, разкъсваща болка…
— Защо е това упорство? — запита Абдар. — Така или иначе, ще ми го кажете. Вие сте само жена, твърде глупава и твърде слаба, за да окаже продължителна съпротива.
През мрака на болката тя долови заплахата. О, да, беше глупост от нейна страна да не разбере, че са я проследили още от вкъщи, но няма да прояви сега и слабост!
„Твърде глупава и слаба, за да…“
— Защо приемаш да те мъчат? Какво е Картаук за тебе? — прошепна Пахтал в ухото й.
— Не зная никакъв Картаук.
— Аха, значи любов! — прошепна ехидно Пахтал. — Негово Височество смята, че този Картаук навярно ви доставя изтънчени наслади, щом рискувате живота си заради него. Няма как. Ще трябва да се откажете от него. Той е нужен на Негово Височество.
Изящната ръка на Абдар сграбчи гърдата й под памучната риза.
— Вие сте привлекателна, положително ще си намерите друг мъж да ви ощастливи. Не бих имал нищо против да ви имам в леглото си.
Джейн се почуди как би реагирал, ако заплюе безизразното му бебешко лице.
Принцът продължаваше несмутимо да разучава лицето й.
— Да, съвсем не е грозна. Може би скулите й са малко изпъкнали, но устичката е очарователна. Я дай да видим телцето! — Той разкопча широката риза и я смъкна на раменете, за да разголи гърдите й. — Я виж ти! Тия провиснали мъжки дрехи са крили цяло съкровище! Вие сте толкова слабичка, мис Барнаби, че дори не бих посмял да мечтая за тази божествена сочност… — Той хвана гърдите й с две ръце, като че претегля тежестта на някакви плодове. — Знаеш ли, Пахтал, че тя ми напомня малко за Мирад.
— Пуснете ме! — изфуча гневно Джейн.
— Много е сладка! — Пахтал изобщо не я чу, приближи се, за да надзърне иззад рамото й към ръцете на Абдар, който все още държеше гърдите й. — Малко е трудно на тази светлина да каже човек, но май пъпките й са по-розови. На Мирад бяха като тъмночервени гроздови зърна.
Джейн започна да се дърпа отчаяно.
— Чакай! — Хватката на Пахтал стана още по-болезнена. — Няма да откажеш на Негово Височество, ако ти окаже честта да те докосне.
— Досега не съм спал с чужденка… Представям си вече как ще си поиграем двамата. — Абдар дръпна дебелата й плитка и я разплете с трескави пръсти. — Разбира се, тогава няма да ги има тези мъжки дрипи… Ще ви поръчам красиви дрехи, ще ви нагиздят… — Той прекара пръсти през разпуснатите й коси, стигащи почти до кръста й. — Тъмночервена… Докато беше сплетена, изглеждаше по-скоро кестенява. Интересно… — Ръцете му отново властно сграбчиха гърдите й, гласът му стана хрипкав, призивен. — Искам да ви видя в покоите си, гола и… вързана! Ще ви отвлека и никой няма и да разбере! Така ще ви науча на покорството, което ми дължите.
Джейн усети, че я побиват тръпки. Спомни си историите, които й бе разказвал Картаук за принца.
— Аз не съм от вашите поданици. Веднага ще разберат, че ме няма. Баща ви никога няма да допусне такова нещо.
Абдар вдигна подигравателно вежди:
— Баща ми? Баща ми не би имал нищо против да се забавлявам. За него жените са без значение.
Джейн не намери какво да отговори. Макар и твърде различен, старият махараджа бе не по-малко арогантен и егоцентричен от сина си. Тя успя само да изрече задъхано:
— Да, но неговата железница е от значение! А моят баща се нуждае от помощта ми, за да я завърши.
— Видях, че сте му в помощ. Може и да размисля… — Очите му срещнаха погледа й. — Ако ми дадете вашия любовник, този… Картаук.
Целият й стомах се сви в остра болка. Усети, че й се повдига.
— Не познавам никакъв Картаук.
Принцът кимна отново на Пахтал. Джейн стисна зъби. Този път не извика. Болката я заля като вълна.
Явно, няма смисъл да отрича, че познава Картаук. Абдар ще я изтезава, докато се добере до желания резултат.
— Добре, какво искате да узнаете?
— Ето, най-после се вразумихте. Значи признавате, че познавате Картаук?
Джейн кимна.
Само един знак от принца и Пахтал я пусна.
— Виждате ли как възнаграждаваме всеки, който е готов да ни сътрудничи? Ние наистина не желаем да ви причиним божа.
Лъжец! При Френчи тя бе видяла достатъчно мъже, които се опитваха да докажат превъзходството си пред жените с болки и унижения. О, тя познава този тип мъже само като ги види.
— Три вечери подред излизате от бунгалото си и идвате в града. С Картаук ли се срещате?
— Да.
Принцът погледна чантата, която бе изпуснала на земята.