— Утрото едва е настъпило!
— Да, така е. Пак ли нещо с Йън?
— Донякъде.
— Убеден съм, че той не е по-зле, иначе нямаше да сте тук. Доволна ли сте от Тамар?
— Тамар? Той е истинско съкровище, изпълнява незабавно и най-дребното желание на Йън. Само го гледа в очите. Джок вече почти няма какво да прави… — Маргарет съгледа кучето, което дремеше в краката на Картаук. — Како прави Сам тука? Мислех, че е в конюшнята.
— Джейн ме помоли да го гледам. Тя не е твърде убедена в неговата интелигентност и смята, че ако погне някоя катеричка като нищо може да полети в пропастта.
Маргарет стисна ръце на скута си.
— Какъв фриз работите? Да не би да…
— Да се разберем! Не сте дошла, за да говорим за моите измишльотини. Какво е станало с Йън?
— Той… Състоянието му си е същото. — Тя погледна ръцете си. — Но той… — Маргарет отново млъкна, минаха секунди, преди да промълви: — Ще родя дете.
Той изведнъж замря.
— Но нали казахте, че лекарят изключва такава възможност.
— Така е. — Маргарет усети как червенината избива по бузите й, много добре знаеше, че тези обезпокоително проницателни очи ще забележат и това, както виждаха всичко у нея. — Тепърва трябва да дойде. Вие… ще го направите.
Той изтърва някакво проклятие, но се овладя и каза шеговито:
— И как по-точно ще стане това? Едно е да ви уча как да задоволите един мъж, съвсем друго е да направя така, че да забременеете. Не зная магическата думичка.
— Престанете! Млъкнете! Няма защо да се подигравате. Ако ме изслушате, вместо да ме ругаете, мога да ви обясня какво искам…
Той се отпусна на трикракото си ниско столче и я погледна си странни очи:
— Хайде, изплюйте камъчето!
— Йън… Той… не може… — Маргарет се задъха. — Ако не успея да намеря нещо, което да го принуди да иска да живее… някаква причина… той ще умре. Нужно му е дете.
Картаук мълчеше и чакаше, без да си позволи да коментира.
— На нас бог ни отказва тази милост. Затова реших да взема нещата в свои ръце! — Тя го погледна право в очите и бързо изрече, като че заучени чужди слова: — Ще легнете ли с мене, Джон?
— Какво?
— Само докато забременея. След това няма да ви досаждам повече.
Мълчание.
Защо той не казва нищо? Макар че не гледаше към него, тя почувства колко е смутен.
Думите му дойдоха бавно, безпощадно точни:
— Искате да кажете, да ви направя дете, което мислите да представите като наследник на мъжа си?
Тя бързо кимна.
— Позволено ли ми е да попитам защо точно аз бях избран за разплоден жребец?
— Не ставайте вулгарен! — Маргарет навлажни устните си. — Това ми изглежда най-разумното решение. Мисля, че храните симпатии към Йън. Силен сте, не само тялом, но и духом… Подходящ сте да правите деца…
— Да кажете още нещо?
— Ами… За вас няма да представлява никаква трудност. Не може те да отречете, че сте мъжествен. Елин Мактавиш и останалите, всичките те…
— Погледнете ме!
— Ако не се налагаше, нямаше да го направя. Едно дете ще е…
— Погледнете ме!
Тя неохотно вдигна очи. Ярост. Никога досега не бе виждала такава свирепа ярост в очите му, в разкривеното му от истински бяс лице.
— Вие искате да ме използвате…
— Не така отвратително. Разбира се, че трябва да се съгласите. Отначало помислих за Рюъл, но…
— Рюъл?!
— И той е невъздържан, а би сторил и всичко, за да спаси Йън. Но не бива да стоварвам такова бреме на плещите му.
— Какво бреме?
— Бремето на прелюбодеянието. Това е смъртен грях, бог никога няма да му го прости. По-добре е божественият гняв да се излее само върху мене.
Нещо трепна около устните му, усмивка или любопитство?
— А аз като езичник ще съм по-малко изложен на гнева му?
— От ваша страна ще е само акт на милосърдие. Господ ще знае, че не е от зла умисъл. — Маргарет млъкна отчаяно. — Дълго съм мислила, всичко премислих… Как ли не го въртях… Няма друго решение. Трябва да стане. Мислите ли, че ми е било леко да дойда да ви попитам?
— Не забелязах някой да ме е питал. Вие само ми обявихте какво имам да правя.
— Не исках да бъда груба. Но съм си такава, казвам всичко направо.
Целият му гняв като че се изпари, изражението му стана по-меко.
— Зная. Винаги направо, винаги с остър език, винаги раздаваща се. Но няма да можете да осигурите дете на Йън. — Картаук вдигна ръка, за да пресече възраженията й. — Няма да се оставя да ме придумате, премилостива!
— Но защо? Йън ще умре, ако не го направя. Това ще означава край за него.
— А ако го направите, ще означава край за вас. Познавам ви добре. Ако се опитате да превиете този ваш твърд добродетелен гръбнак, ще го строшите! — Джон се приближи към нея. — А не бих искал да участвам във вашето прекършване. Не искам да присъствам на ничий край! Избягах от Абдар, за да не бъда пречупен, в никакъв случай няма да ви помогна да направите същото със себе си!