— Но ти ме желаеш.
— Аз те обичам.
Очите й станаха огромни.
— Чудиш се, нали? — Усмивката му преливаше от горчивина. — А аз го разбрах още от онзи първи миг, когато излезе от замъка и започна да ме поучаваш и да ме командваш.
— Не е възможно… — Тя не можеше да чуе собствения си глас. — Аз не съм хубавата Елена, за да подлудя така един мъж.
— Да, ти ме подлуди. Стоеше там, блестеше като чисто злато, цялата сила, кураж и любящо сърце… Ти и сега продължаваш да блестиш. Когато си уморена или тъжна този блясък потъмнява и стана матов, за да блесне след това отново, да заискри като…
— Красиви слова — каза тя разтреперана.
— Слова, които не би искала да чуеш. Смяташ ли, че не го знаех? — Големите му ръце, сложени на масата, се свиха в юмруци. — От мене се иска съвкупление, но любов не ми се позволява. Съжалявам, че не мога да ти дам едното без другото. Това се опитвах да ти кажа вчера. Ние станахме прекалено близки. — Той пресрещна погледа й. — Бъди честна и си признай!
Неговите думи рушаха преградите, които така старателно бе изграждала.
— Аз… не отричам… че те желая.
— Да, защото плътското желание е нещо безопасно. Не е най-доброто, но не крие заплаха. Когато те видях днес да влизаш, разбрах, че някак си си се примирила с това. Но любовта вече означава измяна. И ти не си готова да измениш на Йън, нали?
— Какво говориш?! Аз обичам Йън. — Тя стисна очи от болка, а и от желание да не го вижда, да прекъсне контакта с него, да избяга от Картаук. — Наистина го обичам.
— Да, зная. Но обичаш и мене.
Маргарет отвори очи.
— Не.
— Дявол да го вземе! — На лицето му се появи нещо като обида. — Защо не си признаеш? Защо не? Дай ми поне тази милост!
— Една жена не може да обича двама мъже.
— Защото всички поети и трубадури тръбят, че в живота може да има само една голяма любов, затова ли? Това е чиста глупост! Има много видове любов, а ние с тебе бихме могли да имаме най-чудесната от всички тези видове! — Тъмните му очи блестяха. — Ние бихме могли и да се любим, и да се смеем, и да се разбираме! Ние сме от едно и също тесто, двете половини на едно цяло. Можех да те взема още сега и, кълна ти се, сама щеше да се увериш, че онова, което изпитваш, не е само плътско желание!
— Тогава защо не го направи?
— Защото не бих искал да видя очите ти, когато разбереш, че всъщност си изневерила на мъжа, когото обичаш. Ти си силна жена, Маргарет, но не мисля, че би могла да понесеш такъв удар.
— Аз не те обичам и никога няма да те обичам — промълви тя, търсеща някаква опора в мрака на отчаянието си.
— Ти ме обичаш. Но да не говорим сега повече за това. — Той изпъна рамене и се отърси, като че бе смъкнал тежък товар от плещите си. — Какво казваш? Йън искал свой собствен печат? Тогава да се залавяме за работа. А като го завършим, повече няма да отлагаме! Крайно време е да ми позираш!
Глава шестнадесета
Тъмносиният извит покрив на лятната къща изглеждаше сив на лунната светлина. От полукръглите прозорци падаше светлина и хвърляше пъстри ветрила от полусенки по поляната.
Той я очаква.
„Разбира се, че ме очаква!“ — помисли си Джейн нетърпеливо. Нали я очаква повече от три години…
Положи огромно усилие, за да се овладее още когато слезе по трите стъпала на терасата и тръгна по пътечката насам.
Ще се справи. Той може да стори само онова, което тя му позволи.
Тя пое дълбоко дъх и отвори вратата.
— Ето ме — каза тя тихо.
— Виждам — Рюъл седеше в огромно бароково кресло пред мраморната камина. Отново бе облечен целия в бяло, както при пристигането им в двореца. Огънят хвърляше топли отблясъци по златистата му кожа и по изпъстрената му с избелели от слънцето кичури коса. Изглеждаше много елегантен, подхождаше чудесно на изящно подредения салон, намекващ за сдържан европейски лукс.
Той се надигна и сбърчи нос:
— За съжаление не само те виждам, но те и помирисвам.
— Не мога да яздя двадесет и пет мили в тази жега всред прахоляка, без да ти замириша на кон! — Тя затвори вратата. — Ако ти е неприятно, мога да си вървя.
— Не, разбира се! Не съм от хората, които се отказват да хапнат от яденето само защото не са го приготвили сами. — Той се изправи и отиде до пъстрата брокатена завеса, преграждаща помещението. — Фактически аз го предвидих, преди малко донесоха от двореца гореща вода. — Той дръпна завесата настрани. Пред очите й се разкри останалата част от стаята, която благодарение на поставените от трите страни огледала изглеждаше много по-голяма. Върху излъскания до блясък дъбов паркет бе постлан килим в царско синьо и бяло. В другия край бе поставено легло, покрито с прозирна мрежа против комари, с бяла копринена покривка.