— Ще можеш, така ли? Защо мислиш, че ще е само за няколко дни?
— Няколко дни! — повтори тя натъртено. — Скоро сам ще се наситиш и ще се върнеш към по-важни занимания.
— За мен това е важно занимание.
— Не толкова важно, колкото Цинидар.
— Понякога не съм сигурен дали е така.
— Ще бъдеш сигурен, като ти стане скучно… — И тя продължи бързо: — Тогава ще мога да се върна и да приключа работата в срок.
— Ако твоят разбеснял се слон не те посети отново.
Бе направила всичко, за да не мисли за такава възможност.
— Дилам ще вземе необходимите мерки.
Рюъл излезе иззад ваната и седна на бялата кушетка. Бе съвършено гол, разкрачил леко крака, за да демонстрира болезнено възбудения си член.
Дъхът й секна, не можеше да отмести поглед от там.
Салон — вагонът на махараджата…
— Повдигни малко гърдите си, искам да видя как водата лъщи по тях.
Джейн затвори очи и пусна гъбата. След това подхвана с ръце гърдите си.
— Така е добре. По-високо…
Устните му се впиха в гърдата й. Смучеше зърното й, без да откъсва очи от лицето й, очаквайки жадно да види нейната реакция.
Ръцете му се плъзнаха под водата и я сграбчиха. Тя отново пое мъчително въздух. Настойчивите му пръсти потърсиха центъра на нейната чувственост. Всяко негово движение изпращаше трепетно желание в тялото й. Той бръкна и с другата си ръка още по-дълбоко, с едно властно „Не се стягай!“, изречено с хрипкав глас.
Джейн се изви назад във ваната, ръцете й стиснаха ръба, прехапала устни, за да не закрещи, залюляна в ритъма, който неговите пръсти диктуваха на тялото й.
Най-после той я пусна, понадигна се и застана клекнал до ваната.
— Много добре. — Гръдният му кош се надигаше и спускаше тежко. — Дори прекалено добре, може би. Ставам нетърпелив. Мисля, че трябва да свършим с първия урок. За следващия имаме маса време… — Той стана и посегна към голямата хавлиена кърпа, оставена на кушетката. — Стани!
Джейн не беше сигурна дали ще може да се изправи на крака. Коленете й трепереха, цялото й тяло се тресеше от усилието да се сдържа и да не му покаже какво чувства.
— Ставай! — Рюъл я дръпна и я зави с хавлията. Погледна към кушетката: — Ела! Не мога да чакам.
Той я притегли към себе си, разтвори леко краката й върху бедрата си и с един-единствен мощен тласък проникна в нея.
Джейн изкрещя.
— Ела! Дръж се здраво за мене! Искам те! Дай ми… Всичко!
Не желаеше да му се подчини, но инстинктивно се вкопчи в него, обвила с крака хълбоците му. Собственото й напрежение растеше с всяка секунда и я подлудяваше.
Как може собственото й тяло да я предаде така?! То помагаше на Рюъл да излезе победител…
Той се извърна леко настрана и главата й остана без опора, провисна от кушетката — при всеки удар на Рюъл косата й се тръскаше като златни вълни, стигащи чак до земята. Вече не съзнаваше нищо около себе си. Забрави Рюъл. Всичко бе само един вик, който напираше да излезе.
— Отпусни се! Не се сдържай! — шептеше Рюъл.
Не можеше повече. Викът се изтръгна, непознат и чужд, съпроводен от конвулсивните тръпки на оргазма и от неговия хриплив, животински стон…
Тя дори не осъзна бързите трескави движения на неговото освобождаване. Рюъл бе спечелил. Бе използвал тялото й и получи онова, което целеше. А тя мислеше, че няма да му позволи да властва отново над нея.
Рюъл я отнесе, все още увита в хавлията, на леглото. Джейн го гледаше, дишайки тежко, на пресекулки.
— Не го ли очакваше? — попита той, като я сложи да легне. — Нашите тела не се интересуват от това дачи се обичаме, или се мразим. И така ще бъде всеки път. Няма никакво значение дали го искаш, аз винаги ще те довеждам до това състояние…
— Точно това никога няма да се повтори — опита се да говори уверено тя.
— О, напротив. Ще се повтори, и то много скоро. Не мога да ти се наситя. Бъди уверена, че това е само началото. Имах на разположение цели три години, за да развихрям въображението си. — Той се пресегна пипнешком към нощната масичка и взе нещо. — Помниш ли вечерта у Забри?
Маска. Пъстра маска от черни и тюркоазено сини пера.
Цялата картина застана отново пред очите й. Рюъл в средата на стаята, подигравателните сини очи през цепките на маската…
— Всичко това се е заличило от паметта ми. Това не е спомен, към който охотно да се връщаш.
— И за мен е така. — Той бръсна гърдите й с щръкналите пера на маската. — За мен това бе едно неприятно преживяване.
Перата минаха отново по пъпките на гърдите й, драснаха ги леко и целите й гърди се наляха с чувственост и желание.
— Недей! Защо го правиш? Искам… да спреш… — каза тя неспокойно.