С няколко скока стигна до Кимбърли и я притисна в прегръдките си.
— Господи, изплаших се до смърт! Когато го видях, че плете плитка от косата ти, помислих си, че това е краят.
Тя въздъхна тихо.
— Ох, да знаеш какво съм преживяла! Вон прекара нежно ръка по главата й.
— Съжалявам, че не успях да дойда по-рано, нямаше да изглеждаш така.
— Важното е, че си тук. А косата ми ще порасне, дори по-гъста.
Той съблече ризата си и наметна голите й рамене. Започна да освобождава китките и глезените й, завързани с тънко найлоново въже.
— Ще можеш ли да вървиш?
— Не знам, цялата съм се схванала.
— Дай си ръката, ще ти помогна.
— Не, седни за малко при мен. Искам да ти кажа нещо.
— Разбира се.
— Вон, обичам те. Обичам те с цялото си сърце. Ти беше прав. Животът е твърде кратък, за да си позволиш страхът да отнема щастието ти.
Вон известно време я гледаше, като ударен от гръм. „Такъв пълен обрат?!“
— Ако тези думи са истина, то аз съм най-щастливият човек на света. Но се боя, че не мога да ти повярвам. Мисля, че го казваш, само защото ти спасих живота.
— Но аз…
Той бързо сложи пръст на устните й. Взе почернелите й от прах ръце и нежно ги стисна в своите.
— Виж, ако отново ми кажеш тези думи след няколко дни и при други обстоятелства, аз ще ти отговоря по подобаващ начин. Съгласна ли си?
За момент тя се поколеба, но после кимна.
— Окей.
В този момент Лиз и Рей се приближиха към тях. Не ги бяха забелязали дори кога са влезли в пещерата.
— Хайде бе, не замръзнахте ли? — избоботи Рей.
Вон вдигна Ким и я сложи в ръцете му.
— Занеси я в джипа и се грижи за нея.
— С удоволствие, сър.
Стоун, който бе коленичил до тялото на Койд се обърна.
— Гарет, ще дойдеш ли за момент?
— Мъртъв ли е?
— Да, погледни това.
Подаде му парче хартия, пожълтяло и изтъркано от годините. Вон присви очи, за да прочете написаното на светлината на свещите:
Когато свърши с четенето, се загледа в лицето на Койд. „Дали щеше да има друга съдба, ако живееше в нормално семейство?“
— Позната ли ти е?
— Да, това е стих, написан от душевно болен затворник, осъден след няколко жестоки убийства. Чудя се в коя ли част е откривал оправдание и за собствената си лудост. Защо иначе ще го носи постоянно в себе си?
— По дяволите! От тези случаи ме побиват тръпки.
Измина една седмица. Ед Бейли с фалшивото име, Майк Драйтън, бе задържани в Сиатъл. Ким щеше да свидетелства по делото за убийството на баща й. Койд и Скитър бяха погребани и постепенно Лилоут Крийк заживяваше нормалния си живот. Наближаваше летният фестивал и скоро хотелът щеше да е пълен с туристи.
Джордан Хол постепенно се възстановяваше в местната болница. Куршумът не беше предизвикал сериозни поражения, но беше загубил доста кръв. Когато съобщиха това на Вон, той се засмя радостно. Рей пък с увереността на експерт констатира, че „този образ сигурно майка му го е родила с подкова в задника“. Лиз побърза да го ритне, заради неговата вулгарност.
Вон не можеше да повярва на промените, които бяха настъпили в живота му през последните седмици. Вече имаше майка, или по-скоро тя го бе открила. След като с помощта на Лиз откриха къде е Койд, не можеше да се съмнява в нейните способности. Е, все още не вярваше, че съществуват малки зелени човечета.
Като капак на всичко, щеше да има и втори баща. Звучеше му като епизод от сапунена опера. Рей Чейни се женеше за майка му. Вече от няколко дни Мелиса му подмяташе:
„Шерифе, баща ти те търси.“
За сватбата на Лиз и Рей след една седмица щяха да пристигнат децата им, а също и внуците им, племенниците и братовчедите.
Но най-радостен бе от факта, че вземаше Ландън при себе си. Сега бяха напазарували заедно и се прибираха.
Детето нетърпеливо подскачаше, бързайки да се прибере в стаята си с играчките.
Въздъхна леко, защото имаше и нещо, което хвърляше сянка на щастието му — Кимбърли. Тя не само че не бе повторила думите си от пещерата, но и сякаш започваше да го отбягва. Вивиан Фарис и Деидре се бяха прибрали в къщата си и повечето време тя прекарваше в тяхната компания.