Тъкмо завиваше по пътя към къщата си, когато изведнъж през редицата високи борове съзря пред гаража червеното „Джио Метро“ на Ким. „Защо ли е дошла, без да ми се обади?“
Паркира и тръгна към задната тераса, носейки Ландън на ръце. „Ето я!“ Ким отново надничаше през прозорците и вятърът игриво повдигаше късата й пола. Реши да я стресне, както предишния път.
— Какво, по дяволите, правиш тук?!
Тя се обърна, но не изглеждаше никак уплашена.
— Ами, гледам… и те чакам — усмихна се широко.
Ландън го дръпна за ръката, посочи я с дебелото си пръстче и обяви:
— Ким!
— Здравей, сладурче.
Очите й отново се преместиха върху Вон. Искаше й се да се хвърли и да го прегърне, но изражението на лицето му я разколеба.
— Защо си тук, Кимбърли?
— Дойдох да повторя думите си. Мисля, че ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
— Какво?! — не можеше да повярва на ушите си Вон.
Ким се усмихна и му подаде лист хартия.
— Прочети го.
Очите му пробягаха по текста, но думите сякаш не означаваха нищо.
— Какво пък е това, нищо не разбирам?
— Продадох моята част от магазина в Сиатъл. Обичам те и оставам тук.
Усети, че краката й омекват, защото изражението му се промени. „Какво направих? Отново ли се оказа, че съм пълна глупачка?“
— Ти… ти обичаш ли ме?
— Боже Господи, разбира се, че те обичам!
Ръцете му обвиха раменете й.
— Заслужаваш да те наплескам. Подлуди ме тази седмица. Не ми се обади. Мислех си, че това е краят. А сега изведнъж, без да ме предупредиш. Да не би да си се колебаела, а после да си размислила?
— Да, размишлявах, но само за да се убедя, че не мога и минута без теб.
Вон нежно я целуна, най-после лицето му се отпусна.
— Кимбърли Танас, съгласна ли си да станеш моя жена и майка на Ландън Гарет?
— Добре ли разбрах? Вие двамата сте се наговорили и сега ми правите предложение?
Той се усмихна и погледна към детето.
— Хей, момко, отново ни разкриха.
Ким целуна първо него, а после се наведе и погали нежната розова бузка на Ландън.
— Приемам.
После се повдигна на пръсти и прошепна в ухото му:
— Сега ще ме отнесеш ли в леглото?
Вон се засмя гласно.
— О, ти си станала много предприемчива жена!
— Това „да“ ли означаваше?
— Да.
Той я целуна чувствено и добави:
— Да влизаме в къщата.